— Шарлът! — Ръкостискането на Пол Маккейб беше като умряла риба.
— Мис Харт. — Шарлът Вилие кимна на Колет Харт.
— Това е необикновен свят — обади се пак Пол Маккейб, който в никакъв случай не се почувства обезкуражен от това, че са го игнорирали. — Необикновен!
— Да, някои светове са по-обикновени от други. — Как намирате Хайден, Колет?
— Много е красиво.
Отговаряш предпазливо, помисли си Шарлът Вилие. Нямам ти доверие, но и с теб е така по отношение на мен.
Красотата на Хайден, подобно на всичко останало на Земя 7, беше двузначна. Първо беше разположението му: намираше се на място, където се вливаха три реки. На Земя 3 тези реки трябваше да са Темза, Сена и Рейн и се вливаха в Английския канал и Северно море. На Земя 7 Английският канал и Северно море беше хълмисти варовикови низини, прорязани от широките, извиващи се реки. Британия не беше остров, а полуостров в западния край на Европа. Там, където трите реки се вливаха една в друга, се издигаше Хайден, сред кичур от реки, острови и канали, град от мостове и диги: великолепни площади, поръбени с островърхи покриви; църковни кули, украсени с пословичните хиляда камбани на града; тесни, извити улици, из които ехтяха електрически мототаксита и звънците на двойните велосипеди, докато барабаненето на двигателите на баржите отекваше под елегантните мостове и бързото преминаване на водни таксита, плаващи по трите реки.
— Хайден е кулинарната столица на Целостта — каза Шарлът Вилие. — Любимият ми ресторант е на „Лауд-ен-гат“ в квартал Вереел. Очарователно бижу.
— Вчера посетих един в Раандплас — намеси се Пол Маккейб. — Много добре, но порциите бяха гигантски.
— Да, намират за притеснителна идеята, че може да се готви само за един човек — обясни Шарлът Вилие.
Скоковата зала се освети от ярка светлина: отваряне на Портала на Хайзенберг. От него се появи Ибрим Ходж Керим и слезе по рампата. Беше направил само една крачка от онази странна Англия-край-бреговете-на-Мароко до тази Англия-която-изобщо-не-беше-остров. Палтото му от брокат беше безупречно, в тюрбана му бе забодено сребърно перо. Имаше внимателно подстригана брада и маникюр. Поздрави колегите си специални пратеници на Целостта и Земя 10 — кандидата за присъединяване към нея.
— Чудесно, всички сме тук… — започна Йен Хеер.
— … така че ще ви покажа апартаментите за специални пратеници — довърши Хеер Фол.
Сградите на Президиума на Земя 7 заемаха изцяло едно от многото малки островчета, които се простираха в пресечната точка на трите реки. Някога сградата бе изпълнявала функция на манастир — странните двуглави светии и ангели на Земя 7 ги гледаха от всеки стълб и всяка картина, докато дуото Йен Хеер Фол водеше специалните пратеници на Целостта през сенчести дворове и барокови куполи.
Шарлът Вилие изостана редом с Ибрим Ходж Керим.
— Дочувам, че се кандидатирате за Примарх — каза тя.
— Директна както винаги, мис Вилие.
— Смятам го за добродетел — отвърна тя. — Целостта на Познатите светове ще бъде в добри ръце, ако вие поемете ръководството ѝ.
— Ласкаете ме.
— Доколкото разбирам, ал бураките ценят ласкателството.
— Обичаме, когато ласкателството е искрено, мис Вилие.
— Но ако е искрено, не е ласкателство?
— Съвсем вярно, мис Вилие.
— Просто искам да ви уверя, че разполагате с безрезервната ми подкрепа, Ибрим — каза Шарлът Вилие.
Работниците от З7 подминаваха наоколо с колички и електрически камионетки, за да пренесат застрашителните купища от оборудване и документи, които придружаваха едно преместване на Президиума заедно с всичките му многобройни офиси и министерства.
— А вашият Орден?
— Загрижени сме единствено за сигурността на Целостта.
— Да, виждал съм вашата загриженост, мис Вилие. Струваше ми четиридесет спахии. Четиридесет мъже, които бяха изпратени през онзи портал, без през него да се върне каквото и да е, дори слухове. Имаха си семейства, съпруги, любовници… Не, виждал съм какво опитвате да постигнете на Земя 10. Виждал съм как работи Орденът ви. Не желая подкрепата му.
— Това беше директно изказване, Ибрим.
— Но не и ласкателно, мис Вилие.
Двамата поспряха за момент на един покрит каменен мост над воден канал, за да позволят на група служители на Целостта да преминат.
— Може да не желаете подкрепата ни, Ибрим, но със сигурност не желаете да бъдем ваши врагове — произнесе Шарлът Вилие.
— Какво искате да кажете, мис Вилие?