Едва не беше повърнал от облекчение, когато откри, че трупът, на който се натъкна в гората, не е на баща му. Беше едновременно доволен и натъжен, че е на ’Лучайния Ед, някой, когото бе виждал, едва ли не познавал. Разочарован, но изпълнен с надежда, защото претърсването щеше да продължи. Изплашен и изморен, защото когато се натъкна на останките от ’Лучайния Ед, това му напомни, че няма гаранции баща му да е жив. Легнал в хамака си, в скърцащия мрак, Еверет отново видя как баща му изчезва, прогонен от вселената със скоковия пистолет на Шарлът Вилие. Последното, което помнеше от него, бе изненаданото му изражение.
Видя онзи, другия Теджендра Синг от Земя 1, който заради Наан беше изгубил всичко обичано някога от него. Видя изражението на лицето му, докато Наан го овладяваха, само на няколко къси стъпки от върха на камбанарията в Импириъл колидж и безопасността. Умиротворението.
Видя майка си, в онзи ден, сякаш толкова отдавна, но едва преди месец, когато излезе за училище, само че зави в друга посока, която го отведе до Шарлът Вилие и Портала на Хайзенберг и всички светове отвъд него. Онази уморена, но силна усмивка. Грижи се за себе си, миличък.
Видя лицето, което не беше собственото му лице, а на неговото копие, на онзи, другия Еверет Синг, когото Шарлът Вилие бе взела и превърнала в неговата противоположност. Видя го в снега и вечерната светлина на Гробищния парк „Абни“, вгледан право в Еверет, докато оръжията се разгъваха от ръцете му. Но най-лошото виждаше във въображението си: майка си, която се усмихваше със същата силна, но уморена усмивка Грижи се за себе си, но на анти-Еверет, докато той тръгва към „Борн Грийн“. Видя как анти-Еверет поглежда назад и отвръща на усмивката, но не на майка му, а на него, на Еверет. И тази усмивка казваше: Напълно ли си сигурен, че героят в този случай си ти?
Еверет скочи от хамака. Стоеше задъхано. Вече беше невъзможно да заспи. Навлече някакви дрехи и излезе да се поразходи по коридорите и пътеките на Евърнес, осветени в мекото призрачнозелено на аварийното осветление. Шумове и стенания откъм нужника — Шарки все още страдаше. Еверет пое нагоре по стълбището за офицерската столова. Красивото помещение беше в развалини след катастрофата. Прозорците бяха натрошени, корабното покритие — разкъсано от клони. Голямата маса за дивано беше преобърната.
Едно светло петно огряваше разкъсана секция от корпуса. Петното се помести и обърна към Еверет. Той заслони очи. Светлината изгасна.
— Еверет? — гласът на капитан Анастейзия.
Зрението му започваше да се възвръща през заслепяващите бели петна: капитанът, с челник и нож в ръка. Нож, който можеше както да лекува, така и да разрязва. Изкормвач: скалпел за нановъглеродната кожа на въздушните кораби. Беше ремонтирала кораба си. В Еверет се надигна вина, горчива и надмогваща, толкова силна, че го накара да потрепери.
— Капитане… Ани. — Ани, беше казала капитанът, в същото това помещение, преди битката срещу Наан. Ще разбереш кога ти е разрешено да ме наричаш така. — Корабът… твоят кораб… съжалявам.
Думите не бяха правилните. Думите бяха глупави. Думите никога нямаше да стигнат. Но бяха единственото, което имаше.
В помещението беше тъмно, но видя как капитан Анастейзия се присви, сякаш я е докоснал с ледена игла.
— Ще я поправим бонару — произнесе тя. — Ще го направим.
— Отдавна ли си тук?
— Достатъчно дълго. Не мога да заспя. А трябва да поспя… един Господ знае, че по светло ще ме чака предостатъчно работа… но не мога, не и докато е в такова състояние.
— Не вярвам, че някога ще стана истински ветровик, за да почувствам същото, което ти изпитваш към кораба си.
— Не е чувство на ветровик — посочи капитан Анастейзия. — Какво изпитваш, когато се замислиш за баща си?
Еверет отново видя баща си, с протегнати ръце, за да го изблъска встрани от фокуса на скоковия пистолет. Отново си припомни изражението по лицето на Теджендра. Изненада, но сега Еверет си припомни и друго изражение: триумф. Беше спасил сина си.
— Същото е — продължи капитанът и Еверет разбра, че собственото му лице е казало онова, което сам не успява да произнесе. — Идва от сърцето ти. Еверет, приготви ми от онова горещо какао. От специалното.