Нещото повтори откъса от птичата песен.
— Опитваш се да ми говориш ли? — попита Еверет.
Гребенът на създанието отново се наежи. Въздухът около черепа му заблещука: същият ореол, който се бе появил около главата на карнозавъра, сега се появи зад главата на това създание като корона от живо злато.
— Еверет, когато ти кажа, се претърколи настрани. Хванал съм го на мушка — извика Шарки.
С крайчеца на окото си Еверет виждаше, че Шарки е насочил пушката си. В същия миг и създанието го забеляза. То посочи. Златистата аура потрепна, нещо блесна в светлината и Шарки се оказа пред двайсетсантиметрово острие, увиснало във въздуха пред гърлото му.
— Добре — произнесе той, но не свали пушката.
Създанието рязко насочи вниманието си към Еверет.
Изпя няколко поредици от вибриращи ноти.
— Казвам се Еверет Синг, от Земя 10 — произнесе Еверет.
Създанието подсвирна фраза, която можеше и да е думите на Еверет, но изпълнени на флейта, избълбука ниско и отново мигна с прозрачните си клепачи. Външните зони на златния ореол се разплетоха, протекоха по ръката на създанието и оформиха въртящ се пръстен пред лицето на момчето.
— Какво, по…? — изкрещя Шарки.
Създанието подметна към него един от дългите си тънки пръсти. Увисналото острие на ножа се премести с част от сантиметъра. През малката резка, която направи на гърлото на Шарки, се процеди кръв.
— Всичко е наред — повика Еверет. — То е… мисля, че е… Еха!
— Добре ли си, Еверет?
В главата си чуваше гласове. Гласове, които бяха един глас. Неговият глас. Еверет на четиринайсет години; Еверет като прохождащо дете, което казва първата си дума — Тотнъм, твърдеше баща му, макар че майка му твърдеше, че в действителност е казал „Теди има око“; Еверет като развълнувано деветгодишно момче, след като е посетил шоу в Лондонския планетариум; Еверет — умното хлапе, което винаги дава правилен отговор в шести клас; Еверет, докато говори палари; няколкото думи на пенджабски в речника на Еверет. Хиляда гласа, които говореха едновременно, като един. Създанието вдигна друг пръст и златният ореол се отдалечи от лицето на Еверет, протече по пръста, нагоре по дългата ръка, и се присъедини към бавно въртящото се хало зад главата му. Еверет си помисли, че създанието прилича на Ганеш или Шива Натараджа, с техните ореоли, които горяха като златни пламъци.
Създанието издаде звук, който прозвуча така, все едно папагал произнасяше Еверет Синг. Отново издаде същия звук, вече по-ясен.
— Еверет Синг. Земя 10.
Гласът му беше като на птица и повече музика, отколкото език, но Еверет разбра всяка дума.
— Божичко — каза той.
Създанието наведе отсечено глава наляво, а после надясно.
— Божичко — каза то. — Ти си Еверет Синг от Земя 10 — после погледна Шарки, сви пръст. Ножът излезе от шията му, проблесна обратно към блещукащия ореол и се изпари в искряща прах.
— Да не би току-що да научи целия ми език?
Отново поглеждането отляво и отдясно. Птиците правят така, помисли си Еверет. Гаргите и свраките. Умни птици.
— Да — отвърна създанието. Гласът му все повече губеше птичата песен в себе си и с всяка следваща дума придобиваше акцент от Стоук Нюингтън. Гребенът му се надигна и стана електриково син. — Казвам се Какакакакса.
— Шарки — обърна се към него Еверет. — Сега повярва ли в гущерохората?
9.
Хилядата камбани на Хайден забиха от градските църковни кули. Звън след звън, камбана след камбана, от шпил на шпил, от карильон на карильон, все по-надалеч, докато най-сетне камбанните удари откъм Зееференкерк на Острова на веригите увиснаха слабо в жълтия вечерен въздух. Беше започнал да вали мек, мокър сняг, който за момент оставаше бял върху паветата на двора под прозореца на Шарлът Вилие. От витражите около двора струеше златиста светлина.
— Колко са ни верни? — попита Шарлът Вилие.