Ъгловият удар за отбор „Небесносин“ изпълни Джейк Хюс. Завърши с лека глава на ръба на вратарското поле. Еверет М нямаше нужда от Трин асистенция, за да загребе топката с две ръце и да я търкулне дълго към Аиша Хаддад, която атакуваше по дясното крило.
Духът на отбор „Небесносин“ се пропукваше. Отбор „Червен“ успя да ги надбяга през последните десет минути от играта. Разгром. Еверет М ги беше разколебал дълбоко. Всеки път, когато топката влизаше във вратата им, Еверет М изпитваше още по-голяма вина от измамата. Не можеше да се въздържи. Използваше ли веднъж Трин силите си, искаше да ги използва отново, да ги използва още. По времето, когато прозвуча последният съдийски сигнал, чувстваше осъдителното отношение на Кора Сарпонг, приятелите на Кора, отбор „Небесносин“ и цялата Десета лига. Боговете на футбола го наблюдаваха отвисоко и се подсмихваха ехидно.
— Чиста, Еверет! — извика Нуми, докато Еверет М взимаше бутилката си с вода и хавлиената кърпа от дъното на мрежата.
— Ще я наречем Интелектуални вратари! — извика Готи Ема.
— Не! Секси задникът на Еверет! — извика Нуми. — Сексизадникътнаеверет една дума фейсбук точка ком.
Еверет М се изчерви и забърза към съблекалните. Истината беше, че доста му се нравеше да си има малък фенклуб. Малък, но лоялен. Напоследък Нуми Уонг доста често се появяваше по периферията на зрението му. Беше там, когато спираше пред гардеробчето си, в далечния край на коридора, при автомата за храна и напитки или пред вратата за следващия час; напускаше една класна стая, докато той влизаше в друга. Просто там, за да му хвърли един поглед, след което я нямаше. Еверет М се питаше дали не става дума за склонност за потвърждаване, както когато семейството им си беше купило нов автомобил и внезапно беше започнал да вижда навсякъде съвсем същата марка. Реши да използва усиленото си Трин зрение, само за да я зърне. Харесваше му усещането за власт и че може да я наблюдава, без тя да знае. Гледаше го често. Той отново включи подобреното си зрение. Ето я и нея, все още на головата линия. Готи Ема се бе прибрала на закрито, но Нуми чакаше, обвила ръце около себе си в опит да запази топлина. Доста глупаво, да носи толкова къса поличка. А и чорапите над коленете нямаше как да я сгряват много. Не беше и нужно. Караха я да изглежда страхотно.
— Кога ти се случи?
Еверет М знаеше, че Райън е бил най-добрият приятел на неговото копие. Тези бяха от най-трудните лъжи. Родителите — Лора — бяха лесни; винаги си мислеха, че всичко извън нормалното е по тяхна вина или че ги наказваш, или че има нещо общо с наркотици. Най-добрите приятели те познаваха добре. Знаеха онова, което показваш единствено на приятелите си. Познаваха истинското ти аз, колкото и странно, фалшиво и банално да е.
Райън се мръщеше към пространството от лактите до китките на Еверет М, докато след душовете превръщаше косата си в манга прическа с помощта на хавлиената кърпа. Горещата вода бе накарала линиите на шевовете да изпъкнат — тънки, бледи резки върху тъмната му кожа.
— Минах през бодлива тел. Глупава работа.
— Къде?
— В Енфилд.
— Качил си се чак до Енфилд?
— Както ти казах, доста неща съм забравил. Едва сега си го припомням.
— И аз бих си припомнил, ако съм минавал през ограда от бодлива тел — каза Райън.
Всичко, което Еверет М искаше, бе Райън да престане да задава въпроси. Той спусна ризата си над линиите, където плътта му се срещаше с плът и раните се усещаха като капки стопено стъкло, стечено по тялото му. Вдигна рамене, отмести очи от Райън. Край на разговора. Знаеш, че лъжа, помисли си Еверет М. Мислиш ме за слабак самоубиец. Не му харесваше Райън да си мисли такива неща за него. Не му харесваше Райън да си го представя как намира подслон под ролетката на някоя врата в индустриалния район на Енфилд, как взима парче стъкло, как навива ръкав и кожата му настръхва от студа, как опитва остротата на острието върху меката бледа кожа от вътрешната страна на ръката си, докато не разбере колко силно да натисне, за да пореже, как го прокарва от китката до лакътя, а стъклото разтваря плътта му чисто и с лекота, как кръвта се събира в края на порязаната линия и започва да капе по бетона, като вдига пара. Мисълта го караше да се стяга вътрешно. Да усеща как сърцето му потръпва. Не съм такъв, за какъвто ме мислиш, искаше да каже. Не съм слабак. Никога не можеше да му го каже.