Видя ли това, Нуми Уонг? Качи го във фейсбук страницата си.
А ти, Шарлът Вилие. Добре се справих с онази кола. Никога вече няма да ме спипаш с подобен номер, да ме събориш на улицата. Никога вече. Може и да си мислиш, че работя за теб, но сега работя за себе си. Длъжница си ми, Шарлът Вилие.
Телефонът забръмча до задника му. Еверет М го извади от неудобния заден джоб с цип на спортната си екипировка.
Текстовото съобщение гласеше просто: ???!!!???
Еверет М усили докрай Трин енергията и полетя напред. Усмихваше се широко, докато отбягваше вечерното движение. Вътрешно се чувстваше затоплен, глупав и изгубен, малко несигурен, малко замаян, сякаш беше надникнал през ръба на най-високата сграда. Чувстваше се великолепно.
11.
Нуми и Готи Ема я бяха харесали. Всички вампири и Емо приятели на Готи Ема я бяха харесали. Момичетата хараджуку на „Борн Грийн“ я бяха харесали. Дори момичетата, които не разговаряха за нищо друго освен за гримиране, я бяха харесали. Всички от отбор „Червен“, отбор „Люляк“, отбор „Златен“ и отбор „Небесносин“ я бяха харесали. Истинските спортяги, които никога не разговаряха със зубрачите, всички учители, които обучаваха спортните тимове, и сто и дванайсет случайни непознати я бяха харесали. Майката на Райън Спинети я беше харесала. Бащата на Райън Спинети я беше харесал, а това най-много плашеше Еверет М.
— Баща ти е харесал снимка на задника ми — каза Еверет М. — Баща ти мисли, че задникът ми е секси.
Двамата с Райън бяха в мазето на къщата на семейство Спинети. Работеше телевизор, светеха айпадове, блестяха смартфони. Майката на Райън приготвяше нещо за вечеря. Еверет М разбираше, че това е много хубаво. Уханието, което се прокрадваше до мазето, определено беше хубаво нещо. В него не се усещаше онзи леко парлив мирис на пъхнат в микровълновата пластмасов поднос, който Еверет М свързваше с храна у дома. Беше приел повторната покана да дойде в дома на Райън неохотно, но неминуемо, като посещение при зъболекаря. Райън току-що се бе сдобил с ФИФА 13, макар че Еверет М подозираше, че истинската причина за поканата е, защото Райън има въпроси как така Еверет М изглежда по-различен след Коледа в сравнение с преди Коледа. Не знаеше какво да прави, ако въпросите станат прекалено прозорливи. Трин суперсилите му не помагаха в лъжите.
— Баща ми просто смята, че е забавно, това е всичко — каза Райън.
Еверет М харесваше бащата на Райън Спинети. Винаги изглеждаше така сякаш всеки момент ще избухне в смях и успяваше да намери по нещо смешно в каквото и да е. Нещо по телевизията, в телефона си, сторено от котките, в Излингтън Газет.
— „Сатанински култ осквернява гробове“ — беше прочел, като се тресеше от смях. — Де да беше — бе оценил с пет звезди снимка, на която Еверет беше пъхнал ръка в шортите си и се почесваше добре по задника. Както и всички останали.
По времето, когато мисис Спинети извика, че вечерята е готова, което означаваше, че ще бъде готова след пет минути, се бяха натрупали петстотин харесвания. Задникът на Еверет М беше на път да стане знаменитост.
— На твое място не бих чел коментарите — каза Райън.
Майката на Райън извика отново и този път на масата имаше храна. Мусака. Домашно приготвена, достатъчно гореща, че да отлепи кожата от небцето ти. Всичко, което готвеното на Лора не беше. Еверет М учтиво изчака възможно най-кратко, за да поиска допълнително, а след това, поради причината, че би било невъзпитано да връща чинията обратно в кухнята с толкова малко парченце в нея, второ допълнително.