— Това вече е вот на доверие — заяви майката на Райън. — Еверет, когато беше тук миналия път, да си виждал пръстените ми?
— Не ви разбрах, мисис Спинети?
— О, имал си класа — каза тя.
Дребните капани бяха заложени навсякъде. Еверет М осъзна, че не знаеше малкото име на майката на Райън. Тя го отклони надалеч от опасността, като продължи:
— Просто винаги ги оставям на едно и също място, защото съм толкова разсеяна, че си знам как ще ги оставя някъде другаде и ще забравя къде.
— Не, определено не съм.
— Може би глупавата котка ги е бутнала в канала.
След вечеря Стейси, сестрата на Райън, искаше да играе някаква танцова игра на кинекта, така че момчетата се качиха в стаята на Райън. Еверет М никога не беше попадал на по-необикновено място. Навсякъде екрани и компютри. Започваше да свиква с тромавия хардуер на Земя 10, но все едно живееха в музея на мъртвите технологии. Прах, по всички повърхности. Еверет М продължаваше да не разбира какво е виждало копието му в Райън Спинети.
Еверет М откри едно местенце на неоправеното легло. Райън се метна на някакъв въртящ се стол пред големия екран с висока разделителна способност. Задъвка устна, разшири ноздри, поклати глава, хвърли поглед на Еверет М, а после го отмести; насочи очи във всяка една неудобна посока.
Какво ще направиш сега? — помисли си Еверет М. Да не планираш да ми пуснеш език?
Осъзна, че няма никаква представа какви са били взаимоотношенията на собственото му копие с Райън Спинети.
За това нямаше подобрения на Трин.
Внезапно Райън изговори:
— Отиде там, нали?
— Какво?
— Отишъл си. Сигурен съм. Само в това има най-голям смисъл.
— Не знам за какво говориш — но Еверет М имаше представа.
Не искаше да знае; не искаше Райън да продължава да говори и с всяка дума да се поставя във все по-сериозна опасност, защото Еверет М не знаеше какво ще се наложи да извърши, ако Райън Спинети разкрие, че е научил тайната му.
— Човече, присъствах лично. Показа ми видеоклиповете. Ето на този екран. Всички онези паралелни вселени.
Съществува един вид усещане — все едно задната част на очите ти изпада. Все едно коремът ти се отваря и всичко в него се изсипва. Като да отвориш врата към пропаст, дълбока двайсет хиляди метра. Като кръвта ти да се превърне в живак и да се оттече в краката. Като мозъкът ти да се изпразни и сърцето ти да колабира вътрешно, подобно на умираща звезда, която се превръща в черна дупка. Чувството, че се случа най-лошото от всички лоши неща из световете.
И все пак Еверет М откри, че може да мисли, откри, че от устата му излизат думи:
— Да — произнесе той. — Отидох.
Бяха само две думи, при това не от най-умните, но чистият шок от тях му осигури време да помисли върху следващите. Трябваше да ги подбере внимателно. Всичко, което щеше да се случи по-нататък, щеше да бъде тяхно следствие.
Очите на Райън бяха широко разтворени. По-широко от във филм на ужасите. По-широко от порно-на-айпада-ти. Широки като в най-изумителното-нещо-което-ти-се-е-случвало. Шокът се превърна в широка усмивка.
— Знаех си. Знаех си! Индустриален парк в Енфилд: никога! Голяма, опашата лъжа.
— Преминах — каза Еверет М.
— Какво беше усещането?
— Изобщо не заболя — отговори той. Истина беше. — Има ярка светлина, а после виждаш какво има от другата страна, прекрачваш и си там. Не отнема време.
— През един от онези… портали нещо си?
— Портали на Хайзенберг.
Цялата тежест на онова, което беше отгатнал, на онова, което му казваше Еверет М, най-после се стоварваше върху Райън. Устата му се отвори. Обгърна се с ръце. Потрепери.
— Боже мой. О, Боже мой! Отишъл си в друга вселена. Отишъл си. В друга. Вселена! Как? Искам да кажа? Кой?
— Баща ми има позната в Импириъл. Тя е разработила програмната част и всичко останало.
После още по-големият въпрос, отвъд големия въпрос, надвисна над Райън, като буря отвъд дъждовен облак:
— Къде отиде?
— Земя 3 — отговори Еверет М. — Има девет паралелни свята… десет, ако броиш твоя… нашия.
— Да не е онази, където Британия прилича на Испания или Мароко? — попита Райън.
Защо копието Еверет му я беше показвал?
— Не, това е Земя 2 — отговори той. — На Земя 3 няма петрол.
За момент си помисли, че Райън ще падне от стола.