Няма петрол. Еверет едва ли не виждаше как Райън изследва концепцията. Няма петрол!
— Но тогава как…? — попита накрая той, а после отговори на собствения си въпрос: — Въглища! Яко. Стиймпънк!
— Още по-яко — каза Еверет М. — Електричество. Тесла-пънк. — Никога не беше ходил на Земя 3, но не смееше да спомене света, който сам познаваше: Земя 4. Фактът, че основната разлика между нея и тази Земя, беше присъствието на Трин и тяхната технология… както и това, че премиер там беше мистър Портильо, който в тази вселена като че ли беше телевизионен говорител… можеше да посее подозрение в ума на Райън, което Еверет М не желаеше да подхранва. — И въздушни кораби.
— Онзи видеоклип! — извика Райън.
Той се обърна към компютъра и заудря клавишите. Видеото още беше в „Ютюб“.
Образът трепереше, приближението подскочи толкова бързо, че Еверет М почувства световъртеж; на саундтрака се чуваха хора, които задават невероятно глупави въпроси, както постъпват хората, когато са изправени пред нещо далеч отвъд личните си преживелици. За Олимпиадата е, повтаряше някой отново и отново. Трядае. Олимпиадата. Райън паузира изображението на хералдическия герб на носа на въздушния кораб. Вдигна рамене. Кажи ми.
— Това е въздушен крузер модел-27 от Кралския военновъздушен флот — излъга Еверет М. Вече разполагаше с необходимата история. — Закриля ме.
За момент допусна напълно сериозно, че очите на Райън могат да избухнат.
— Открих баща си — продължи Еверет. — Отвлекли са го, за да не попадне работата му в грешните ръце. Ако искаш да правиш скокове между световете, трябва да пътуваш от портал на Хайзенберг до портал на Хайзенберг. Но баща ми е открил начин да се преминава от всяка точка на всеки един свят до всеки друг. Просто така. И там някъде съществува империя на злото, която иска да се добере до това познание. А постигнат ли го, могат едновременно да нахлуят навсякъде. Включително в нашия свят, ей тук. Така че има нещо като специални части, които опазват безопасността — най-големите лъжи са най-близки до истината. Подобно на две снежинки, които падат на планински хребет, накрая могат да се озоват в различни океани. Истина или океан от лъжи. И също като снежинките събират около себе си други, превръщат се в лавина от лъжи. Еверет М откриваше, че е лесно да лъже Райън Спинети. И забавно. — Пазят баща ми на сигурно място, но мен изпратиха обратно. Дадоха ми кораба. Не е тук, разбира се… просто на около една вселена оттук… но ако загазя, мога да се свържа с него — той извади телефона си.
— Това е твоят телефон — каза Райън.
— Имам специално приложение — обясни Еверет М.
— В такъв случай… когато корабът беше дошъл? — попита Райън.
— За да ме остави — каза Еверет М.
— Това беше в първия ден на училищния срок — произнесе Райън. — Мислех, че ти дойде преди това.
А после има едно място, на което тази лавина от лъжи може да те отнесе право в устата на катастрофата.
— Част от историята ми за прикритие — каза Еверет М.
— Ти ли изпрати онова текстово съобщение?
— Какво текстово съобщение?
— Това тук.
Еверет М си го спомни, докато Райън го извеждаше на екрана на своето „Блекбери“ си. Предай на мама: добре съм. Татко е добре. Щ с вдм скоро.
— Ами, естествено, кой друг? — попита Еверет М. — Предаде ли на мама?
Райън поклати глава:
— Но ти каза, че си изгубил телефона си — подчерта той. — Точно преди да ти го покажа. Така че какъв е този, който имаш?
Една лъжа подхранва друга, все по-тлъсти и по-тлъсти.
— Добре де, не е само приложението — каза Еверет М.
Нещата започваха да се изплъзват от контрола му. Не можеше да каже: Ей, какви са всички тези въпроси? Беше признал, че е посетил паралелна вселена и се е върнал. Как можеше да очаква отсъствието на въпроси?
— Но си го изпратил от стария си телефон.
— Прехвърлиха номера.
— На телефон от паралелна вселена?
Щом могат да ми изобретят телефон, с който да правя обаждания до паралелна вселена, според теб колко ще се затруднят да прехвърлят и номера ми на него? — канеше се да каже Еверет М. И после лавината го удари. Започваше да вярва на собствените си лъжи. В този момент бащата на Райън, на път за тоалетната, се подаде да хвърли един поглед. Кимна, като видя паузирания на екрана въздушен кораб:
— Това нещо още ли го споделят всички?
— Вчерашен вестник — обади се Еверет М, улавяйки се за сламката и възможността да промени темата. — В днешния разискваме задника ми.