— Какво точно искате, Ибрим?
— Да ги водите вие.
Освен това си много умен човек, помисли си Шарлът Вилие. Не мога да откажа. Ако успея, никой няма да научи за това. Ако се проваля, ще си премахнал своя съперник. Само че няма да се проваля и войната помежду ни е обявена открито, а когато се върна, ще се разправя и с теб, Ибрим Ходж Керим.
— Ще ми трябва подходяща екипировка. Тежко въоръжение. Достъп до военен скоков портал. И релейно устройство за обратния път. Ако нещата се объркат, искам хората ми да се измъкнат от там.
— Ще носите релейно устройство?
— Може да съм всичко, за което ме мислите, Ибрим, но не прахосвам без нужда човешки живот.
— Толкова се радвам, че казахте „без нужда“. — Той бутна настрана чашата и чинийката си и се изправи. — Естествено, не бихте желали да се бавите повече. С всяка изминала секунда Целостта е изправена пред все по-голяма угроза.
— Целостта ще открие, че си върша работата безукорно — каза Шарлът Вилие.
Тя проследи как Ибрим Ходж Керим изчезва във въртеливите снежинки. Остави няколко шилинга в чинийката и прекоси „Сант Омерхауплас“ до моста „Ненин“. Снегът удряше остро бузите и устните ѝ, а камбаните на катедралата „Братята Христос“ удариха за половин час. Зад нея близнаците сервитьори прибраха столовете и спуснаха кепенците на кафене „Русата мечка“.
13.
Еверет никога нямаше да разбере хората. Истинско, стопроцентово извънземно — жив динозавър, — и нито един от членовете на екипажа не беше развълнуван.
Макхинлит проявяваше презрителност по въпроса:
— Колко „Ка“, каза? — той поклати глава, когато Еверет повтори името. Какакакакса беше приклекнало на един от клоните, който витлов двигател номер две бе повалил по време на падането си през горския покров. Вдигна глава, когато чу името си. Много човешка реакция. После мигна с мембраните на очите си. Много нечовешка реакция. — Бугарело на това. Какс.
Макхинлит се върна обратно към огледа на двигателя си, като ту съскаше ужасено, ту гукаше влюбено. Какакакакса — Какс — го огледа, като килна глава първо на една страна, а после на другата.
Капитан Анастейзия беше подозрителна:
— Какво ни е известно за това създание… този индивид? Как е научило езика ни? Какво е онова нещо на главата му? Какво търси тук? Откъде е дошло?
Не оставяше никакво място за отговори, за което Еверет изпитваше облекчение, защото осъзна, че за времето, което бе прекарал в очакване екипажът да се появи с подемната екипировка, Какс — името вече му се бе прилепило — е открило много за него, а той почти нищо за Какс, освен това, че народът му наричаше себе си Джиджу, произнесено с двутонално птиче подсвиркване. А нещото около главата на Какс — името му на езика Джиджу се състоеше от три спадащи трели — е някакъв вид рояк от микророботи, който приема такава форма, каквато пожелае Какс. И можеше да влияе на умове, включително на тези на карнозаврите, както и да чете мисли — включително неговите собствени. Жегата на горската поляна бе невероятна, но Еверет почувства как стомахът му се вледенява пронизващо. Какво друго освен езиците беше усвоило Какс от ума му?
Сен беше враждебна.
— Момче ли е, или момиче?
Какс преобрази едната перка на ореола си в малка муха робот и я изпрати да бръмчи около главата на Сен.
— Какво? Откъде да знам? Има ли значение? — каза Еверет. — Благодарение на него някакъв вид тиранозавър не ме отхапа наполовина. Ето това е важното.
— Има доста повече важни неща — заяви Сен. Тя отпъди с ръка мухата робот.
— Бона асок — каза Какс. Не само, че бе абсорбирало езика палари, но и говореше с акцент от Стоук Нюингтън.
— Най-добре да внимава да не е момиче, това е всичко — заяви намусено Сен.
Какс носеше здрави ботуши до коленете, както и няколко колана, накичени с торбички и джобове. Нищо повече. Еверет не беше достатъчно добре запознат с половете при гущерите, за да е наясно дори откъде да започне да гледа, какво остава да знае за кое да гледа — стига да се допуснеше, че гущеромъжете (или гущерожените) имаха такива видими органи. Ако се допуснеше, че след шейсет и пет милиона години еволюция дори се размножаваха като гущерите в лабораторния терариум в часа по биология. На свой ред Какс беше силно заинтригувано от човешката полова физиология, поне по отношение на онова, което създанието можеше да забележи под пластовете облекло.
Мухата робот избръмча и кацна върху гърдите на капитан Анастейзия. Макхинлит и Шарки се наежиха. Сен закъсня с един удар на сърцето.
— Какви са тези физиологични черти? — попита Какс.