Ореолът му се въртеше. Еверет имаше теория, че това значи възприемане на информация от ореола, който на свой ред я захранваше в Какс.
— Свободно, омита. И полони — произнесе капитан Анастейзия. — Това са човешки женски полови белези. Позволяват ни да храним бебетата си с мляко. На езика палари ги наричаме ненки. На кралски английски: гърди. Съществуват множество жаргонни наименования за тях. Повечето са изнамерени от мъжете, които през историята ни винаги са ги намирали за привлекателни и увлекателни.
— Ненки — произнесе Какс. — Нен. Ки.
— Пипне ли моите ненки, получава нож в каквото там си има — изсъска Сен.
Сега мухата забръмча в лицето на Макхинлит. Той я отпъди и тя се отдалечи с бръмчене, след което затанцува по-близо. Макхинлит се хвърли с разярен рев, улови мухата в ръкавица и я смачка. Внезапен вик и гованска ругатня. Макхинлит разтвори юмрук. От разрязаната длан на тежката му работна ръкавица се стичаше кръв. От разтворената му ръка изпадна златно острие, което проряза пътя си през поляната и се присъедини обратно към ореола около главата на Какс.
Какс изсвирука поредица от бързи и яростни ноти по адрес на Макхинлит.
— Аха, чурулик-чурулик, дяволице недна, да ти се връща — погледна я страховито Макхинлит.
Какс наежи гребена си от фини пера и се отви от клона, на който стоеше. Ореолът се нагъна. Еверет бързо застана с вдигнати ръце между Макхинлит и Какс. Отстъпете, хора.
— Назад, мистър Синг — заповяда капитан Анастейзия. Тя блъсна остро Еверет от пътя си и зае мястото му. — Не позволявам побоища тук. Мистър Макхинлит, да върнем това чудо на кораба. Какс… направи нещо полезно с тези твои остриета. Можеш ли да ни разчистиш пътека през растителността?
Джиджу създанието разшири ноздри, мембраните мигнаха над жълтите му очи:
— Ще го сторя.
Планът на Макхинлит беше прост. Окачваме совалката на въжета. Връзваме всяко въже около дънера на дърво. Започваме да се набираме на храповия механизъм. Витловият двигател се придвижва с пет метра. Повтаряме сто пъти.
Бицепсите на Еверет горяха. Раменете го боляха. Гърдите му протестираха при всяка извивка и всяко завъртане. Дори стомашните му мускули потръпваха болезнено. Но точно тогава Макхинлит отново надаваше вик: Набирай! И Еверет се набираше на храповия механизъм. Набираше се с цялата си сила. Докато ръцете му не започнаха да се израняват. Докато пред очите му не се появяха рояци червени точки.
— Почивка!
Еверет рухна, обърна се по гръб задъхано и се вторачи през червения листак към облачетата по небето.
Оставаха само шейсет.
Той отново се изправи на крака.
Какс наклони глава на едната и другата страна с онзи любопитен птичи поглед.
— Но ти си изморен, Еверет Синг — каза то. — Трябва да възстановиш силите си.
Трябва да се реванширам, помисли си Еверет. Докато разкачваше храповия механизъм от дървото, мяташе го през рамо заедно с въжето и го завличаше до следващото дърво. Трябва да се реванширам повече от всички. Трябва да бъда десет пъти по-добър член на екипажа от всеки друг на Евърнес и чак тогава може би ще успея да заживея със себе си.
Заметна въжето около масивния дънер и го закопча. Изсъска от болка, когато храповият механизъм одраска разранената кожа на дланите му.
— Почивка за ча, Еверет — капитан Анастейзия стоеше над рамото му. Черната ѝ кожа лъщеше от пот. Еверет задърпа механизма. — Това беше заповед, мистър Синг. — Тя отдели внимателно Еверет от храповия механизъм. — Няма нужда да доказваш каквото и да е — прошепна в ухото му, така че само той да я чуе. А сетне добави на висок глас: — Сен, ти също излизаш в почивка.
— Мамо…
— Почивай. Какс! — Създанието Джиджу се отви от клона си и разшири ноздри при заповедния тон на гласа ѝ. — Залавяй се с разчистване.
— Каква е вълшебната думичка? — попита Какс.
Очите на капитан Анастейзия се разтвориха широко от гняв. И нейните ноздри се разшириха:
— Залавяй се с разчистване, моля.
— В този ми ти гущер има прекалено много Еверет за моя вкус — измърмори Макхинлит.
Не са само акцентът и речниковият запас, започва и да звучи като мен, помисли си момчето. Капитан Анастейзия беше права: колко му беше известно на Какс?
Струваше си да погледаш как Какс разчиства обраслата растителност. Само с едно помисляне превърна ореола си в диск от въртящи се ножове, които кълцаха всичко пред себе си, прорязваха като с коса чиста пътека между дърветата. Листа, стебла, шипки и тръни, дори цели клони се превръщаха във вихър от стърготини и червен сок. Около Еверет и Сен като червен сняг се сипеха парченца от листа. Шарки, Макхинлит и капитан Анастейзия се захванаха с храповите механизми.