При преминаването на процесията от двете им страни се разливаха вълни от съскащ шепот.
— Сестрите ми завиждат — подхвърли назад Какс. — От десет хиляди дни на Световното колело не се е случвало нищо подобно.
— Определено не страдат от недостиг на принцеси — прошепна Еверет на Шарки.
— Никога няма недостиг от принцеси — отвърна Шарки. — Един от проблемите на монархията. Да ти кажа, дори съм опознавал една-две принцеси. Опознавал в смисъла на думата от Стария завет, саби? Но никога някоя, която може да наследи каквото и да е. Това си беше постоянната особеност.
— Ей, а къде са момчетата? — обади се Еверет. — Видя ли някакви досега?
— Виждаш ли тези мънички мини-Джиджу, които припкат наоколо?
Еверет беше забелязал миниатюрните създания Джиджу, слаби и с деликатни черти, високи до коляното и прокрадващи се наоколо, стрелкаха се между краката на останалите, криеха се зад шарени поли, мигаха с големите си очи към извънземните.
— Мислех ги за някакъв вид домашни любимци.
— Според мен това са омитата. Не ти трябват много от тях, ако ще ги ползваш, само за да напръскат с момчешки сок купчина яйца. Тук горе е женски свят.
Блясъкът откъм Трона на слънцето намаляваше с всяка стъпка, която Еверет правеше към него. Сега вече различаваше подробности и от съществото, което го заемаше. Императрицата на слънцето беше впечатляваща. Наполовина по-висока от Какс, имаше здраво тяло и масивни мускули. Миниатюрните люспи по бицепсите, бедрата и коремните ѝ мускули се вълнуваха с маслен блясък при всяко нейно потрепване. Гребенът ѝ беше дълъг и падаше от двете страни на главата чак до кръста като плитки с цветовете на дъгата. Бойните нокти на палците ѝ бяха дълги и закривени, украсени с изящен сребърен филигран. Челото ѝ бе обсипано със скъпоценности, златни нишки, втъкани в кожата. Еверет не забелязваше ореол. А после осъзна: тронът, на който седеше Императрицата на слънцето, беше нейният ореол. Ореолът на Какс беше абсорбирал този на нейната мъртва съперница; трябваше да е същото за всяка потомствена Императрица на слънцето. Какс беше казала, че продължителността на живота им не е много дълъг, но Светът на Диска и наследствената линия на Господарите на Слънцето бяха изключително стари. Ореол след ореол, спомен след спомен, живот след живот; сигурно са били милиони. Десетки милиони. Истинският трон трябваше да е огромен, с размерите на този замък. И може би беше самият замък.
— Главата горе, мистър Синг — Шарки трябваше да е забелязал, че храбростта напуска Еверет с всяка направена крачка.
Императрицата на слънцето се наведе напред в сърцето на своя летящ трон от слънчеви лъчи. Ноздрите ѝ се разшириха. Еверет си пое дълбоко дъх, усети как кислородът се разнесе до всеки негов мускул и нерв, как ги разпалва, изпълва ги с енергия. Използваше тази хитрина при големи футболни срещи, по пътя от съблекалните до головата линия. Онзи път винаги беше дълъг. Този обаче беше по-дълъг.
— Пресвета майко, Марийо и Свети Пио — прошепна Еверет: старият фамилен боен вик на Шарки, както и лична ругатня.
— Хубаво отношение, сър, хубаво отношение — Шарки пооправи перото на шапката си. — Остави приказките на мен. Тук е моят ресор. Малко старомодно кавалерство от Атланта може да подслади и най-киселата социална ситуация.
— Бил ли си някога на пенджабска сватба? — попита Еверет.
— Тук вече имаш превъзходство, сър.
— Да кажем само, че не сте единствените, които разбират от старомодно кавалерство.
Еверет спря пред летящия трон. От сърцето на бъркотията от слънчеви лъчи Императрицата на слънцето сведе поглед към него. Гордостта му, малките му трикове, за да си вдъхне увереност, се изпариха мигновено в изгарящата светлина. Усещането за могъщество и присъствие го подтикваше да се обърне и да побегне. Това създание караше слънцето да танцува за нейно удоволствие. Никога дотогава не се бе чувствал по-бозайнически, като малък, припкащ наоколо, плашлив мъжкар. Еверет се изпъна, приближи ръце в намасте и наклони глава в кратък поклон. Шарки размаха шапка и присви крак в театралната версия на поклона.
— Майлс О’Рахили Лафайет Шарки на вашите услуги, Ваше величество — огласи той.
— Еверет Синг: вратар, математик, пътешественик, беглец по равнините — каза Еверет. Същата формула беше изрецитирал и когато за пръв път го представиха на Шарки, веднага след като отговорникът по товарите бе направил опит да изхвърли Еверет от Евърнес.
Императрицата на слънцето седеше неподвижно. Никакво помръдване. Нито една дума. За дълго време. Зная какво правиш, помисли си Еверет. Караш ни да се чувстваме като малки, пищящи маймунки. И вършиш добра работа.