Имаше една точно определена стойка, точно определен начин да се отдалечиш от игрището, след като си изгубил мача, начин да се държиш, на който Еверет се бе научил. Вътрешно си смален и съсухрен, но се съсредоточаваш така, че всеки мускул да те прави висок и горд. Залата беше обширна и пълна с могъщи и опасни създания; беше стигнал далеч отвъд ръба на всички Познати светове, изхвърлен от вълните на бреговете на най-голямата инженерна конструкция в мултивселената, пред бляскавия трон на владетелка, която можеше да накара слънцето да танцува, за да я забавлява; но, в името Му, нямаше да извърви Пътя на срама.
— Ваше величество — произнесе Еверет с възможно най-високия и ясен глас. — За мен ще бъде чест да споделя с вас Инфундибулума.
21.
Почукването на вратата на преддверието прозвуча остро и ясно. Три пъти.
— Влез. — Шарлът Вилие довърши грима си с няколко последни, прецизни движения. Очите ѝ се разшириха изненадано при вида на човека, който пристъпи през вратата. Нищо повече от потрепване. Маската от съвършено нанесена козметика не издаваше каквото и да е. — Е, определено не очаквах вас — каза тя. — Да ми се надсмивате ли сте дошли? Злорадството е толкова долна и дребнава емоция.
— Смъртта на дузина души не е нещо, за което бих се надсмивал — отговори Ибрим Ходж Керим.
Беше облечен за Хайденската зима: дебели ръкавици, здраво завързан около гърлото му шал, вдигната яка на палтото от брокат. В дясната му ръка имаше тежък бастун. Сребърната топка в края му бе произвела острото почукване по вратата. От вида на масивната топка и очевидната тежест на бастуна Шарлът Вилие предположи, че в него има някакво скрито предназначение.
— Скрита сабя? — попита тя, като се обърна към Ибрим Ходж Керим. — Наистина ли мислите, че съм такава заплаха за вас?
— Сега всички сме изправени пред далеч по-голяма заплаха — отговори той. — Идвам да ви предложа подкрепата си. Изгледите за едно пленарно заседание на Президиума вероятно ви се струват заплашителни.
— Не може да се сравнява с Джиджу — каза Шарлът Вилие. Тя приглади облеклото си, донагласи шапката. — Със спусната или вдигната воалетка? Според мен вдигната. Демонстрира откритост. Подкрепата ви е добре дошла, Ибрим.
— Ще потвърдя всичко, което възнамерявате да кажете пред Президиума.
— Ще кажа на Президиума истината.
— Ще им кажете ли как единствено вие, от целия ви отряд, сте се завърнали жива от Световното колело?
— Да не би да ме обвинявате, че съм изоставила войниците си? В малодушие, Ибрим?
— Това би било безчестно. Все пак вие имате изострен инстинкт за самосъхранение. Ще потвърдя, че съм упълномощил операцията. Освен това ще кажа, че войниците са били от частите на „Ал Бураки“, а не от персоналната ви армия от Земя 10. Информирахте ли вече роднините?
— Маккейб ще се погрижи за това — каза Шарлът Вилие. — Каква е цената ви?
— Цената ми са бдителността и сигурността на Целостта на Познатите светове. Нищо повече.
— О, я стига, човече! — наежи се гневно тя. — Кажете го: искате оставката ми от Съвета на Целостта и Комисията по сигурността.
— От Президиума вече го предложиха — каза Ибрим Ходж Керим. — Убедих ги, че сте служили добре и вярно на Целостта. Особените заплахи изискват специални обстоятелства. В личен план искам да ви държа там, където ще мога да ви наблюдавам — ръката му стисна по-здраво бастуна. — Бог да се смили над вас, Шарлът — Ибрим Ходж Керим докосна скъпоценността на тюрбана си с върха на бастуна, за да се сбогува. Вратата се затвори тежко след него.
Не си въобразявай, че тази хубавка сабя ще те спаси, помисли си Шарлът Вилие. Малодушие.
Трепереше от ярост. Представителите на семейство Вилие не забравяха такива обиди. Как смееше този изискан, мазен бураки да намеква, че е изоставила отряда си на смъртта, за да спаси собствената си кожа. Беше взела ужасно, но правилно решение. Все някой трябваше да донесе информацията. Някой трябваше да предупреди Целостта. А как би могла да се защити Целостта — това вече не беше нейна грижа. Нейното копие Чарлз вече се консултираше с Разума на Трин на далечната страна на луната на Земя 4. Дори Трин можеше да не устоят на масирана атака от страна на Джиджу срещу Десетте свята. Само ако Шарлът разполагаше с Инфундибулума. Защото ако беше всичко, което вече подозираше за него, дори Джиджу щяха да се превърнат в пепел по вятъра пред силата му. Нейната сила. Тя още веднъж потръпна от ярост при мисълта за арогантността на Ибрим Ходж Керим. Да обвинява нея в малодушие.