Колет Харт: поглеждаше през рамо, докато изкачваше стълбите пред Музея по естествена история, сякаш очакваше зад нея да има някой. Колет Харт в Централната зала сред костите на отдавна измрели динозаври. Колет Харт, докато се здрависва с тийнейджър.
— Кое е това момче? — попита Шарлът Вилие.
— Не зная. Имам друга снимка, на която се вижда по-ясно.
Колет Харт и същото момче, докато влизаха в ярко и весело осветен японски ресторант, снимани само от няколко метра разстояние.
Шарлът почука по снимката с маникюра си:
— Тази училищна униформа ми е позната. Момчето не ми е познато, но знам къде учи. Академията „Борн Грийн“. Училището на Еверет Синг. И защо ѝ е на мис Харт да се интересува от момче, което учи в „Борн Грийн“? Едва ли може да е толкова глупава, че да прояви недискретност по отношение на моя агент, нали?
Чарлз Вилие бе напуснал удобното си място и в този момент преглеждаше фотографиите:
— Изглежда, мис Харт не проявява лоялност.
— Мис Харт е доста далеч от лоялността. Нелоялността е противно престъпление. И с него трябва да се разправим строго. Благодаря ви, Еббен Хеер. Информацията ви е отлична.
Жителят на Земя 7 докосна перчема си с показалец.
— Стига да позволите, фро, смятате ли, че Хеер Дауде може да се завърне при мен? Страдам от болестта на раздялата… нощем не мога да заспя и получавам ужасни пристъпи на тревога и замайване, при които не съм сигурен на кой свят се намирам; на него също не му е леко. А и онзи свят. Зная, че сте там в качеството ви на специален пратеник на Целостта, но не харесвам онова, което виждам от него. Не, никак не го харесвам.
— Когато му е времето, Еббен Хеер, когато му е времето. Искам вие… съжалявам, вашият близнак… да изпълните още една задача. Онова момче… трябва да зная кой е той. Академията „Борн Грийн“ в Стоук Нюингтън. Уведомете близнака си. Само още една задача и сте приключили.
Еббен Хеер затвори очи и устните му започнаха да се движат, а Шарлът Вилие осъзна, че още докато мисълта се оформя в съзнанието му, същите думи и образи се появяват в ума на неговия близнак, направо през вселените. Тя потръпна. Всеки свят от Целостта подхождаше към Портала на Хайзенберг по различен начин: Земя 3 посредством проучванията, Земя 5 посредством естествено пораждащите се там зони, където се наблюдаваха презастъпвания на измеренията, Земя 7 посредством вродената квантова природа на своите обитатели.
— Ще го направя — първо лице от З7 за „ще го направим“.
— Благодаря ви. А сега, Чарлз, искам да насрочим пълно събрание на вътрешния кръг на Ордена, за да ги инструктираме относно естеството на настъпилите промени. Не на този свят… ако ме извините, Еббен Хеер. В моя апартамент. В удобен за вас час. Но първо искам да си поговоря с Еверет М Синг.
28.
На Райън Спинети му харесваше да бъде детектив. Харесваше му да знае разни неща за хората, които те не подозират, че знае за тях. Харесваше му да ги наблюдава и да ги проследява, а те да не знаят, че ги наблюдава и проследява. Харесваше му умението да следиш някой и да оставаш незабелязан. Беше се научил как да следи хора от сайт с названието „Как да станем детектив“. Никога не допускайте да забележат, че ги гледате, напътстваше сайтът. Използвайте огледални повърхности: витрини, автомобилни стъкла, дори локви. Следвайте отраженията им. Не си легна до късно, зачетен в страница, на която се разясняваше как да преравяме сметта на хората, за да се доберем до полезна информация — в случая ключови бяха гумените ръкавици, голям автомобилен гараж и китайски пръчици за храна. Надяваше се, че няма да се наложи да стига до сметта по отношение на Еверет.
Момичето, което следеше Еверет, приятелката на Нуми Бекс, тя беше некадърен детектив. Никога нямаше да я вземат на работа в неделен таблоид. Първо правило: слей се с тълпата. В белия ѝ клин „Бой Лондон“ и ботушки „Ники Минаж“ едва ли можеше да изпъква повече, дори и да беше далек от „Доктор Кой“. Ужасна в следенето, но лесна за проследяване. Ако го хванеше, че я следи като извратен тип, щеше да си изпати от последствия, за които не му се мислеше. Просто лицето му щеше да се озове разлепено по страниците на някой специално посветен на името му сайт с обвинението, че е перверзник. Приятелката на Нуми, Бекс… дали излизаше с някой?
Наблюдаваше я как наблюдава Еверет при общинските парцели. От колко време държаха парцел тук? Не го беше споменавал. Може би принадлежеше на баба му по бащина линия? Какво криеш там, чудеше се Райън, като приближаваше образа на семейния еднообективен огледално-рефлексен фотоапарат. „Как да станем детектив“ твърдеше, че фотоапаратът е далеч по-малко подозрителен в сравнение с бинокъл. Бекс имаше страхотно дупе, но непрекъснато дъвчеше дъвка. Райън смяташе, че това придава глуповат вид на хората. После се появи Нуми и се образува тълпа.