— Едва не ги счупи!
— Съжалявам. Не съм ги счупил. Не ме докосвай там.
— Боли ли? — попита Райън. Лицето му беше като картина от почуда и ужас, в еднаква степен.
— Всеки път — отвърна Еверет. — Всеки. Един. Път. Наистина хитрите неща не са в оръжейните системи, а в онова, което не можеш да видиш. По-бърз съм от теб, по-силен, мога да продължавам по-дълго и да виждам неща, които ти не можеш. Сега съм по-бърз, по-силен и по-добър от всеки на този свят.
— Да виждаш неща? Можеш ли, например, да събличаш хората с рентгеново зрение като Супермен?
— Не — каза Еверет М. — Опитвал съм. Но имам и други сетива. Мога да улавям и чувам радиовълни. Така успях да проследя Наан.
Стъпки на стълбищната площадка. Двете момчета замръзнаха. Човекът отвън можеше да завие в две посоки, към банята или към спалните. Насочи се към спалните. Еверет М накара портовете си да изщракат в затворено положение и се гърчеше, за да се напъха в тениската си, когато бащата на Райън почука и отвори вратата. На два пъти погледна бързо към Еверет М, който сваляше тениската над колана на джинсите си.
— Всичко наред ли е, народе?
— Всичко е наред — отговори Райън.
— Добре. Отлично. Ъм, Райън. Онези очила за нощно виждане? Използваш ли ги? Може ли да ги взема за малко?
— Забелязах нещо — каза Еверет М, щом бащата на Райън слезе по стълбите с очилата в ръка. — Престанал си да казваш „ъм“.
Така е, помисли си Райън, и знаеше съвсем точно кога и защо се е случило. Кога: в момента, когато видя как извънземната технология се сгъва в ръцете на Еверет. Защо: сега знаеше. Нямаше никакво съмнение. Подозренията му бяха потвърдени. Еверет не беше неговият най-добър приятел Еверет. Беше двойник от паралелна вселена. Всичко, от което Райън се опасяваше, бе истина, и отгоре. Този Еверет не беше просто двойник, а извънземно, преобразено по инженерен път, за да се превърне в агент киборг. И работеше за лошите. Внедрен в дома на майката и сестрата на истинския Еверет. Който беше направил опит да убие истинския Еверет. Който беше вмъкнал контрабандно извънземна нанотехнология, способна да изяжда мозъци, от Земя 1 на този свят, след което по невнимание я бе изпуснал на свобода.
— Колет беше права — прошепна Райън.
— Какво?
Не си беше дал сметка, че е проговорил на глас.
— Колет. Познатата на баща ти. Искам да кажа, познатата на бащата на твоето копие.
Лесната грешка беше неизбежна, да обърква копието с оригинала. Особено когато въпросът кой е копието и кой оригиналът зависеше от това кой си ти и в коя вселена.
— Виждал си се с Колет? Човече, иска ми се да не го беше правил.
— Нищо не ми е казвала. Каза, че ще бъде опасно.
— Опасно е. Аз съм опасен.
— Зная.
Еверет М му бе разяснил политиката на Целостта, Ордена, Шарлът Вилие и нейното копие Чарлз, а така също и кои са техните агенти на този свят, на кого може да се има доверие и на кого не може, но всичко това някак все още не успяваше да се побере в главата на Райън. Според него дори Еверет М не го разбираше напълно.
— Не зная как да постъпя — произнесе внезапно Еверет М.
— Нали унищожи Наан — каза Райън.
— Да. Не. Може би. Не говоря за Наан. Да, за тях говоря. Да кажа ли на Шарлът Вилие? И ако го направя, какво ще се случи? Държи в ръцете си майка ми, истинската ми майка, обратно на моята Земя. Ами майка ми тук? Ами Нуми? Ти. Ние. Не зная какво да направя!
Въпреки цялото си могъщество Еверет М беше безсилен, осъзна Райън. Нещата опираха до проблема на супергероя. От ръцете ти може да избухва енергията на слънцето, но това не може да пребори гладната смърт. Можеш да запращаш в орбита цели небостъргачи, но това не може да победи неумолимата корупция. Можеш да разчиташ най-интимните чувства и копнежи, но това не върши работа срещу хомофобията. Суперсилите превръщат всичко в нещо лично. Батман срещу Жокера. Фантастичната четворка срещу Галактус. Големият Г може да разкъсва цели светове, но в крайна сметка е също толкова обикновен. Победиш ли го, проблемът изчезва. Истинските проблеми обаче не са такива. Не можеш да ги разрешиш с удряне. Истинските суперзлодеи бяха натрошили Еверет на парчета, за да го реконструират, за да го отнемат от всички и всичко, което познава и обича, за да го изпратят тук с очакването да бъде техен воин. Нямаше с какво да им се опълчи. Те бяха хората, облечени в костюми, които се събират в своите стаи и решават нещата. Унищожиш ли единия, на негово място идваше друг.