— Искам всичко това да престане! — извика Еверет М.
— Шшш, Ев, по-тихо, нашите…
— Не искам всички тези неща в себе си — прошепна Еверет М. — Гледам ги и ги мразя. От тях ми се повръща. Препълнили са ме с… мръсотия. Вече не се чувствам чист. Никога не се чувствам затоплен. Нямам чувството, че съм в безопасност. Искам обратно себе си. Искам всичко това да свърши и искам да се прибера у дома!
— Еверет, Ев… всичко е наред.
— Нямам си никого. Разбираш ли? Няма един човек, който знае и разбира. Мразя го, онова друго аз, твоя приятел. Аз съм тук, всичко това съм заради него. Но не мога да го мразя… той е аз. Нямам си никого. Всеки ден съм сам. Не мога да сторя нищо, не мога да кажа на никого.
— Зная, Еверет.
— Не, никой не знае. Никой не може да узнае.
— Зная за теб. Познавам теб.
Когато заподозря, че този Еверет е копие, Райън разгледа внимателно всяка възможна разлика между него и своя Еверет. След като вече знаеше истината, Райън виждаше сходствата. И двамата бяха умни, но го пазеха в тайна, и двамата бяха срамежливи сред хората, но и двамата проявяваха храброст, когато това се изисква. Но самосъзнанието, че технологията на Трин му дава могъществото да прави едва ли не всичко, придаваше на този Еверет лека арогантност, самоувереност. Райън харесваше това. Другият Еверет не би проявил смелостта да отговори подобаващо на поканата на Нуми да си напишат заедно домашните. Другият Еверет би намерил начин да хакне страницата „Секси задникът на Еверет“ и да я свали, вместо да понася всеки да оценява сладкото му дупе. Другият Еверет се прибираше у дома след тренировките по футбол, вместо да споделя душовете с останалите момчета. А обратната страна на тези самоувереност и арогантност беше гневът. Гневът беше горивото, което подхранва този Еверет. Всеки път, когато отвореше извънземните портове по тялото си, всеки път, когато използваше оръжията си, гневът извираше от него.
Райън знаеше какво трябва да направи. Досега не беше правил нищо подобно. Плашеше го. Но след като мисълта се озова в главата му, оставаше единственото, което трябва да бъде сторено. Той сложи срамежливо ръка на рамото на приятеля си. Еверет М се напрегна, но не се отдръпна. Райън си пое дълбоко дъх, а после се наведе и обгърна с ръка раменете на приятеля си. Тялото на Еверет М беше твърдо, стегнато и студено и Райън почувства как се напряга и сковава още повече, а сетне се отпуска. Студено. Толкова студено. В стаята беше задушно, но Райън потръпна. Усети, че Еверет М трепери.
— Всичко е наред — произнесе Райън. — Всичко е наред.
30.
Шарлът Вилие се бе настанила удобно в стола си в кабинета на мисис Ейбрахамс. Чантата ѝ стоеше на бюрото на директорката, ръцете ѝ почиваха в скута, а краката ѝ бяха кръстосани благопристойно при глезените.
— Мис Вилие ще те вземе от училище — произнесе мисис Ейбрахамс с тона на човек, чийто авторитет просто и ефикасно е бил надскочен, в собствения ѝ кабинет, на собственото ѝ бюро.
— Ще го докарам обратно веднага щом приключим — поясни Шарлът Вилие. — Еверет?
— Може ли първо да отида до тоалетната?
— Бих предпочела да използва вашата? — обърна се Шарлът Вилие към мисис Ейбрахамс с тънка усмивка. — Съображения за сигурност. — Победният удар. Злоупотреба с тоалетната на изпълнителния директор.
Еверет М заключи вратата и извади бързо телефона си. Текстово съобщение: контакти: НУМИ: НЕ МОГА ЗА КАФЕ — РБТИ ОКОЛО БАЩА МИ. ЧЕНГЕТА. Истина, честност, загриженост: вместваше се по всички точки на Нуми. В определен смисъл.
Текстово съобщение: контакти: РАЙЪН: ШВ МЕ ИЗТЕГЛЯ. СЛЕДВАЙ МЕ ПРЗ GPS. Палецът му се поколеба над бутона за изпращане. Ами ако Шарлът Вилие подслушваше телефона му. Беше във възможностите ѝ. Беше длъжна да го направи. Ако го правеше, значи така или иначе ѝ бе известно за Райън. Когато се намесват други хора, нещата стават сложни: Райън, Нуми. Лора, Виктъри-Роуз. Какво ли искаше от него? За поредната мисия на друг свят ли ставаше дума? Трябваше му свидетел, някой, който да си отбележи, някой, който да знае.
Изпращане.
На училищния портал ги чакаше такси.
— Къде е мерцедесът? — попита Еверет М.
— Останах без шофьор — отговори Шарлът Вилие.
Тя огледа грима си в джобното огледалце. Еверет М забеляза злокобния малък пистолет в ръчната ѝ чанта. Точно това се очакваше от него.
— Помислих си, че е добра идея да обядваме — продължи Шарлът Вилие. — Гладен ли си? Обилният обяд е предпоставка за успешен ден. — Шофьорът се впусна в обедния трафик по „Стоук Нюингтън Чърч стрийт“ и надолу по „Албиън роуд“. Еверет М хвърли поглед към фасадата на къщата на Нуми. — Поне вече не ми се налага да си проправям път от онази мухлясала дупка в Кент всеки път, когато трябва да поговоря с теб. Построихме нов портал, малко по-близо до властовите центрове.