— Изключително важно е да останеш тук, Еверет. Ако Джиджу нахлуят, истинският… — Шарлът Вилие се улови навреме. — Другият Еверет ще се върне за семейството си. Нуждаем се от теб, за да го посрещнеш.
— Мама, Вики-Роуз — каза отново Еверет М.
— Орденът ще направи най-доброто по силите си.
Велосипедистът се качи на тротоара и избегна няколко минувачи, преди да се добере до „Грейс Ин роуд“. Флотилия от автобуси тъкмо спираха на стоянките пред гара „Кингс крос“. След няколко дни сняг и суграшица небето беше ясно и острият ветрец изсушаваше улиците и тротоарите. Светлината се отразяваше от стъклената пристройка до „Кингс крос“ и крещящите пластмасови реклами на евтини бангладешки ресторанти. Гара „Сейнт Панкрас“ приличаше на малък Готам, спуснат в средата североизточен Лондон. Еверет М опита да си представи как това синьо небе се изпълва с нашественици: въздушни кораби, междузвездни кораби, кораби майки, втори луни, звезди на смъртта; милиони пикиращи космически изтребители. Трикраки бойни машини. Гигантски годзили, газещи градове. Какви превозни средства караха супер интелигентните динозаври?
— Това не е истина.
— Най-истинското нещо, което може да съществува, Еверет. Той ще дойде. Каквото и да се случи, бъди готов за него. И този път никакви грешки.
Таксито се хвърли стремително по „Юстън роуд“ и зави наляво по „Тауър стрийт“.
— Къде ме водиш?
— Обичаш ли японска храна? — попита Шарлът Вилие. — Приятелят ти Райън обича — таксито отби пред малък японски ресторант. На прозорчето до вратата помахваше една котка манеко неки. — Всъщност той трябва да е… а, ето го и него.
Вратата се отвори. Райън излезе навън. Носеше училищната си униформа. Изглеждаше малък, блед и изплашен. В рамката на вратата зад Райън пристъпи мъж. Беше нисък, малко тантурест, с пригладена назад коса. Изглежда, не се чувстваше комфортно.
— Какво става? — попита Еверет М.
— Ще обядваме — произнесе Шарлът Вилие. — С приятели. Трябва да доизясним няколко неща. Приятелят ни Райън е много лоялен, но позволи на любопитството да го надвие. Не го бива много в проследяването на хора. Дори не си помисля, че някой може да следи него. Това не е детективска черта. Кутията на Пандора никога повече не може да бъде затворена. Което е жалко. Ти поне прояви дискретност с приятелката си… Нуми, определено не е истинското ѝ име… това говори много за момчетата и на кого се доверяват, не мислиш ли? Разбираш ли, трябва да съм сигурна, че мога да имам доверие на хората, с които работя. Ти, приятелят ти Райън, приятелката ти, Колет Харт… той е разговарял с Колет Харт. Аз бих го посъветвала друго. Разбираш ли, можем да предложим защита. Или да я оттеглим.
— Ако приближиш Нуми, ще те убия.
— Няма да го направиш, Еверет. Престани да фучиш. Виждаш ли моя колега Хеер Дауде? Той е близнак от Земя 7. Сигурна съм, че в училище си учил за тях. Всичко, което той вижда и чува, всичко, което почувства и помисли се споделя от неговия близнак на Земя 7, Еббен Хеер. С малката подробност, че Еббен Хеер не се намира на Земя 7, а на Земя 4, в североизточен Лондон. „Роудинг роуд“, Стоук Нюингтън. Номер 43. Бърз си, Еверет, но не си по-бърз от квантовото оплитане. Сега вече и двамата знаем къде стоим. Суши.
31.
Господарите на Слънцето превърнаха Еверет и Сен в суперзвезди.
ПОСРЕЩНЕТЕ НАШИТЕ ГОСТИ ОТ ДРУГА ВСЕЛЕНА!
Яздеха фино като паяжина слонско седло на гърба на огромен, поклащаш се в крачка завропод по десеткилометровия кралски път, който се извиваше спираловидно по вътрешността на една от огромните стъпаловидни, пирамидални кули, които Еверет беше видял по време на полета до Палатакахапа на кралската яхта на Господарите на Слънцето. Покрай пътя им се бяха подредили стотици хиляди Джиджу и надигаха гребени в синхронизирана мексиканска вълна от пурпурно, което преминаваше в червено, което преминаваше в оранжево. Какс яздеше орнаментирано и обсипано със скъпоценности седло далеч напред по шията на завропода, точно зад главата. Вдигаше ръка и гребен за поздрав към обожаващото я хилядно множество. Процесията продължаваше вече часове. Еверет и Сен заспаха, притиснати един в друг, свити като котенца.
НАШИТЕ ИЗВЪНЗЕМНИ ПРИЯТЕЛИ, БЕГЪЛЦИТЕ ПО РАВНИНИ, ПРАЗНУВАТ ТОЗИ ДЕН НА ЕДИНЕНИЕ!
Дадоха им кралската ложа на арената за някакво спортно събитие, което приличаше на баскетболна среща с десет коша по целия периметър на игрището. Еверет хвърли първата топка. Дузина ръце се протегнаха да я посрещнат. Тяло на Джиджу се сблъска и изхрущя срещу тяло на Джиджу. Какс претърпя десетина промени по цвета на кожата си и от вълнение изпя цяла опера на чуруликащ Джиджу, но Еверет така и не успя да разбере какво се случва. Замисли се за семейните ложи в сектор „Север“ на „Уайт Харт Лейн“ и как разговаряше за мача с баща си обратно по пътя към апартамента, за да опитат нещо ново за редовната им Кулинарна вечер.