ГОСПОДАРЯТ НА МУЛТИВСЕЛЕНАТА И НЕГОВАТА ЖЕНСКА СПЪТНИЦА СЕ НАСЛАЖДАВАТ НА МЕРОПРИЯТИЯТА НА ВЕЛИКИЯ НАРОД НА ГОСПОДАРИТЕ НА СЛЪНЦЕТО!
Десет хиляди Джиджу изпълниха продължителен, елегантен, сложен танц, който включваше многоцветни ветрила, масивни марионетки на пръчки и сияйни ореоли от светлина сред големите дървета в парка в основата на стъпаловидна кула на град Палапахедра. Всяка пирамида беше сграда, която на свой ред беше цял град, а и се простираха доста по-надолу в земята, отколкото над нея. Самодостатъчни, самоподдържащи и самозахранващи се, всяка една от тези пирамиди приютяваше сто милиона Джиджу от народа на Господарите на Слънцето. По време на бавния полет до Палатакахапа в тежко увредения Евърнес Еверет изгуби броя на черните пирамиди градове из необятния ландшафт.
— Женска спътница, хъм! — оплакваше се Сен.
МАЙМУНО-ХОРАТА ОТИВАТ НА САФАРИ!
Бяха поканени на борда на подскачащи над вълните небесни шейни в море, което бе по-широко от всеки земен океан. Сен прибра косите си назад и си сложи очилата на заварчик, след което напълно се бе отдала на дивашкото удоволствие да не се изпуска от ръба на малкия сал. По-ниско, по-бързо, по-близо! — подканяше пилота. Пилотът не говореше английски и не разбираше вълнението ѝ. Това малко вътрешно море — малко по стандартите на Световното колело — беше резерват за рядък вид морски обитатели. Еверет бе виждал компютърни симулации на морски създания от епохата на динозаврите — щракащи челюсти, издължени змийски шии, могъщи перки, — но онези животни изглеждаха като джуджета в сравнение с тези, дори в сравнение с големите земни китове, най-големите създания, живели из онези светове. Летящи животни, наполовина птици, наполовина птеродактили, които кръжаха, ловяха риба, точно по времето, когато Еверет забеляза как изпод повърхността се надига тъмна сянка. Водата избухна в бяла пяна и от вълните изскочиха чудовищни глави на дълги шии, които захапваха по няколко птероптици наведнъж. Пилотът поведе небесната шейна на зигзаг между дългите им шии. Сен пищеше от удоволствие.
ИЗВЪНЗЕМНИТЕ СЕ ВЪЗХИЩАВАТ НА МОГЪЩЕСТВОТО НА ГОСПОДАРИТЕ НА СЛЪНЦЕТО!
Намираха се в зала в залата, в залата, в самото сърце на палата на Императрицата на слънцето. Преведоха Еверет и Сен през коридори, през заключени врати; всяко помещение, в което влизаха, изглеждаше по-голямо от съдържащото го. Инфундибуларност, помисли си Еверет. Като Тардис. В централната зала, в сърцевината на това място, която изглеждаше най-голяма от всички досегашни, имаше умален модел на вселената на Джиджу. Пристъпиха по реещ се диск — гравитацията беше толкова слаба, че всяка стъпка на Еверет се равняваше на десет метра, — в чийто център пламтеше умален модел на слънце. По краищата на диска, зад реещи се конзоли, стояха техници на Господарите на Слънцето. Техниците намалиха яркостта на слънцето, докато хората не успяха да различат останалите обекти в центъра на диска: кръг от реещи се правоъгълни плочи — в реалността всяка от тях трябва да беше с размерите на Земята, пресметна Еверет, — изправени срещу слънцето; а над северния и южния полюс на слънцето: комплексни механизми в призрачно сребристо. Нищо физическо нямаше как да съществува дори за миг толкова близо до врящата повърхност на слънцето: Еверет прецени, че сигурно използваха същата технология на силовите полета, която караше летателните им съдове и дворци да летят в небето. Реактивните струи, които задвижват слънцето, обясни Какс, и Еверет долови гордостта и самосъзнанието за могъщество в гласа ѝ. Това беше нейното наследство: способността да накара една звезда да танцува по силата на нейната воля. Но аз съм правил същото, помисли си Еверет. Беше пробил сърцето на слънцето с портал на Хайзенберг и бе изпразнил енергията му върху Наан гнездото в Университета „Импириъл“ в Лондон на Земя 1. Знаеше, че онова, което вижда, е нещо повече от умален модел; това беше система за контрол. Едно докосване по онези падове за управление можеше да стартира реактивните двигатели и да накара самото слънце да се раздвижи. Зубрачът Еверет следваше да е поразен до корените на всеки косъм на главата си. В тази глава сега бе познанието, че Джиджу възнамеряват да разгадаят по инженерен път принципите на работа на Инфундибулума — неговия Инфундибулум, Инфундибулумът, който неговият баща му бе поверил. Единствено на него. За теб, Еверет. Съжалявам, татко. Трябваше да им го дам.