— Само дето не ми се струва правилно.
— Така е.
— И Какс ни развежда наоколо, все едно сме някакви… богове, или какво? И всичко, което си мисля аз, е: иска ми се баща ми никога да не ми беше давал Инфундибулума. Трябваше направо да го изтрия. Можех да го направя. Мислих по въпроса. В един момент само с едно поместване на пръста щеше да е изчезнал. Просто трябваше да се отърва от него, и онази Джиджу, която ти уби, сега щеше да е жива, също и всички войници на Шарлът Вилие, другият Теджендра на Земя 1, екипажът на транспортния съд на въздушна възглавница на ледената Земя, ’Лучайния Ед, а другият Еверет? Той щеше да е само поредното мое аз, да ходи на училище, да се вижда с приятели, да се опитва да сваля момичета, да играе футбол, а Ани и вие щяхте още да си имате кораб и живот обратно на З3, и хубаво де, Шарлът Вилие щеше да е отвлякла баща ми, но сега щеше да е на Земя 3 и щяха да се отнасят добре с него, и може би, когато получеше Инфундибулума от него, щеше да му позволи да се прибере у дома.
— Мислиш ли? — попита Сен. Очите ѝ бяха изключително сини, ясни, горяха. — Наистина ли мислиш така? Дружки като Шарлът Вилие, такива като нея пускат хората да си ходят нанти! Виждала съм съвсем същите из Хакни Грейт Порт. Постъпи правилно, Еверет. Ти си героят.
— Аз съм героят. Добре. Значи: ако аз съм героят, как така седим на катастрофирал кораб, заобиколен от трилиони умни гущери, които сега, благодарение на мен, могат да отидат където пожелаят из мултивселената. Така ли постъпват героите? Ако аз съм героят, как така всичко наоколо ми се превръща в боклук? Как така всички страдат? Как така всички умират?
— Еверет — Сен се изправи. На лицето ѝ се бе изписала решителност. — Ела да спиш с мен.
— Какво?
Сен умело се люшна обратно в хамака си:
— Подремни ей тук, до мен. Има много място. Помниш ли на Земя 1, когато сънувах онзи кошмар.
— За това, че си попаднала в капана на Кулата от души?
— А ти дойде и аз те попитах дали ще поспиш с мен долу на палубата… за компания и така нататък?
— Помня.
— Е, мисля, че сега ти имаш нужда от същото, но си оми, тъй че няма да попиташ сам, и питам аз. Ела и подремни с мен, Еверет Синг.
Хамакът се разтърси, куките му изскърцаха, щом Еверет се мушна до Сен. Беше мъничка и жилава като улично куче, но уви ръце и крака около него и малкото ѝ тяло беше топло, а Еверет почувства как дълбоките, треперещи вдишвания в гърдите му се превръщат в къси ридания… нищо голямо, нищо неловко, нищо, от което после щеше да се срамува. Малко мъжки, оми плач. Защото тя бе така топла и наблизо, там.
Сен погали главата му.
— Всичко е наред, Еверет Синг.
Корабът отново се раздвижи около него. През илюминатора дойде премигване от мълнията на електрическата дъга между стената и шахтата, и Палатакахапа. А Еверет Синг потръпна в слабичките ръце на Сен и разбра, че колкото и надалеч да бъдеше подхвърлен през трилионите, трилиони равнини на Множеството, никога няма да бъде сам.
Косата ѝ бе така полудяла и мека, и ухаеше на Сен.
— Сен.
— Какво, Еверет Синг?
— Има нещо, което… ами… начинът, по който миришеш.
— Да не твърдиш, че намирисвам?
— Не, не… Просто… Наистина ми харесва.
— Това е добре, Еверет Синг.
Еверет се гушна по-близо и плътно към нея.
— Сен.
— Сега пък какво, Еверет Синг?
— Тази ръгби фланелка?
— Какво за нея?
— Можеш ли да я свалиш?
Сен възкликна.
— Я го гледай ти! Нахален оми. Не, Еверет Синг, ти си БК. Новата ми БК.
— Това нещо като гадже ли е?
— Не! Ах, тези омита! Никога не мирясвате. БК — бона кучка. Най-добър приятел. Момчетата в Хакни, ами, никога не се задържат дълго наоколо. И са толкова доволни от себе си. Едни такива, целите жужирани. Поглеждат се в огледалото по-често и от теб.
— Най-добър приятел.
— Най-добър приятел, с когото спя.
— Често ли ти се случва това?
— Понякога. Аз и Джири…
— Кой е Джири?
— Чуй се само, Еверет Синг. Да не долових ревност? Друг най-добър приятел. Една полони, Еверет Синг. И престани да си мислиш за онова. Знам ви какви сте, омитата.
— Ти ме покани, Сен.
— Зная. Еверет Синг, ръгби фланелката…
— Да.
— Когато кажа „не“, това не означава „да, заради теб“, и не означава „не точно сега, може би след ден или два“… означава не.
32.
Първо дойде светлината. Един чисто бял лъч се заби нагоре, през някаква пукнатина в средата на Слънчевия контролен център. Порази връхната част на купола и се разчупи на стотици лъчи. Централният лъч се разшири. Пукнатината се уголеми до ирис. Холографският модел на системата на Света на Диска се разцепи на шест секции и се плъзна настрани от разширяващата се дупка. Сен се изкиска, щом една очевидно солидна секция на Световното колело премина направо през нея.