— Прибираме се вкъщи, нали?
— Какво ще правим?
— Съвсем вярно — капитан Анастейзия беше подала глава от собствената си лати. Земя 3. Веднага щом Макхинлит е заредил акумулаторите дотолкова, доколкото ще ни позволи да направим скок оттук.
— Не можете да го направите! — каза Еверет. — Искам да кажа, ами баща ми? Ами Шарлът Вилие и фактът, че всички в Целостта са по петите ни? Това е лудост.
Капитан Анастейзия излезе в коридора. Донагласи колана на бричовете си за езда, завъртя крак по-надълбоко в ботуша му.
— Ще пропусна последния ти коментар като спонтанно избухване, продиктувано от тийнейджърска невъздържаност — произнесе тя с леден поглед. — Трябва да ремонтирам кораба си.
— Джиджу разполагат с технология на възраст шейсет и пет милиона години. Могат да ремонтират всичко.
— Може и да могат, но си нямат въздушни кораби и най-вече Евърнес. Ще отведа кораба си у дома, при хора, които могат да го върнат към живот.
— Но…
— Никакво но, мистър Синг. Ще го отведа у дома, в истинския му дом: обратно в Бристол. Ще го приземя и ще позволя на занаятчиите да го жужират бона, бристол-тип-топ и в изправност. След като вече се отървахме от онова бижу проследяващо устройство, можем да надиграем в собствения им танц Шарлът Вилие и нейните сухоземни. Облечи се добре и заеми работната си станция, мистър Синг: скачаме веднага щом се подготвим.
И като каза това, капитан Анастейзия заподскача надолу по несигурния, надупчен коридор с лекотата и вълнение на тийнейджърка, тръгнала на парти.
Десетки — стотици, хиляди възражения — се въртяха из главата на Еверет, докато навличаше клина и корабните си шорти. Всеки скок на Хайзенберг оставяше следа в квантовата реалност на мултивселената: Шарлът Вилие веднага щеше да разбере, че Еверет се е завърнал на Земя 3. Можеше да изпрати специален отряд от Целостта на Света на Диска. Няколкостотин километра през провинциалния английски запад нямаше да я затруднят. А поправките на повредите от катастрофата и сдърпването с Генкралиците не приличаше на нещо, за което човек може да плати, като измие една-две коли, ако направи гаражна разпродажба или дори ако организира бързо публично набиране на дарения.
Челюстта и юмруците на Еверет се стиснаха при мисълта за Шарлът Вилие — толкова смела, че да пребие почти четиринайсетгодишно дете; така благородна, че да остави екипа си да бъде нарязан на парчета от Генкралиците. Капитан Анастейзия никога не би изоставила екипажа си. Беше видял капитана с наколенки и парцал, да търка, да търка в опит да измие кръвта от всеки ъгъл и цепнатина из кораба. Еверет се радваше, че не видя Сен натрошена и окървавена: Джиджу я бяха събрали отново, бяха изпратили наномашините си в белите ѝ дробове, вените ѝ, във всяка нейна телесна клетка, но какво бяха оставили след себе си тези лечебни машини? Промените, разликите, способността ѝ да накара жезъла на Генкралиците да ѝ се подчинява — завинаги ли бяха останали с нея? Да, повече от всичко му се искаше да напусне този изкуствен свят, да замине надалеч от ужасяващите му, брутални войни и съперничества, от историята му от шейсет милиона години, напоени с кръв. Сега Земя 3 беше неговият дом, но не би изпитал никаква радост от подобно завръщане в него.
Джиджу бяха получили Инфундибулума.
Еверет затягаше връзките на ботушите си, когато някаква внезапна врява го накара да вдигне очи.
Гласът на Макхинлит. Ядосан: сякаш винаги се събуждаше ядосан. И друг: женски глас. Ядосан: повече от ядосан. Гласът на майка му. Невъзможно. Какс.
Еверет се спусна с трополене по стълбите до товарното отделение. Сен беше на една стъпка зад него. Носеше като копие жезъла на Генкралиците. Макхинлит удържаше Какс с ръка, поставена на гърдите ѝ. Ореолът на Какс беше гневлив, разцепваше се на остри, червени остриета и отново се трансформираше.
— Еверет Синг! — извика тя. — Разкарай този човек от мен. Събери всичките си хора! Веднага! Майка ми… Императрицата на слънцето… зная какво ще направи с Инфундибулума!
— Сражавали сме се едни с други в продължение на петдесет милиона години. Война след война; цивилизации са се надигали, сражавали са се, рухвали са. Нито една от страните така и не е постигнала пълна победа.
Екипажът се бе скупчил в кръг около Какс. Макхинлит беше приклекнал; капитан Анастейзия стоеше със скръстени ръце; Шарки беше зад нея и гледаше подозрително; Еверет все още беше на долното стъпало на главното стълбище, придърпал колена към гърдите си; Сен беше седнала в края на кожуха на един двигател. Жезълът на създанията Джиджу лежеше напряко през скута ѝ.