— Прихващаме координатите на Земя 3 — обяви Ангхарад Прайс.
Сиянието от екраните караше лицето ѝ да изглежда строго и неземно. Ти си неземна, помисли си Шарлът Вилие. Буквално. Виждала ли си нещо от тази Земя, отвъд черната врата и червената стена? Иронията е, че за теб всекидневните пътувания от работата до дома са по-бързи от тези на кой да е от онези глупци по „Пикадили“. По-бързи, но не по-къси.
Старата метростанция призрак отново се разтърси от ударната вълна на преминаващия влак.
— На три, две, едно… — Ангхарад Прайс натисна лоста напред.
Порталът на Хайзенберг светна.
И премигна.
И изгасна.
И отново светна.
И премигна. Танцуващата светлина хвърляше полудели сенки през контролната зала.
— Какво става? — попита Шарлът Вилие. Страхът я беше смразил. Никога не беше виждала портал да прави така.
Очите на Ангхарад Прайс се стрелкаха от екран на екран. Тя удари по няколко светещи бутона:
— Нещо причинява интерференция в квантово-резонантното поле — каза. — Това е невъзможно. Масивно е. — Порталът на Хайзенберг потъмня. Екраните мигаха лудо от протичаща информация. — Засичам масивно квантово изместване — продължи Ангхарад Прайс. — Нещо идва. Извън скалата е. — Тя погледна Шарлът Вилие с разширени очи. — Точно над нас е!
Между Шарлът Вилие и „Пикадили“ се простираха десетки метри, но тя вдигна глава, сякаш можеше да види какво се разгръща над Лондон.
— Това е невъзможно — повтори Ангхарад Прайс. — Множествени събития на Хайзенберг. Десет. Петдесет… — на екран след екран мигаха предупреждения в червено. — Хиляди. Хиляди. Не е само тук. На всеки един свят от Целостта. Двайсет хиляди… Милион… Мис Вилие: току-що бяха отворени два и половина милиарда портала.
34.
— Има други извънземни?
Еверет М и Райън бяха седнали на една пейка в парка. „Клисолд парк“ беше подходящо място за разговори: открит, обществен, лесно място да се видиш с приятели, които биха попитали За какво си говорите?. Момичета със сериозни изражения и опънати назад коси тичаха за здраве по чакълените алеи. Мъже на средна възраст със скиорски шапки хвърляха тенис топки с прашки, а кучетата им гонеха топките. Самотни бащи бутаха детски колички; хлапета завиваха и отбягваха с Би Ем Екс велосипедите си.
— Супер-еволюирали динозаври от равнина, на която не са били унищожени от астероид — отговори Еверет М.
Райън вдигна яката на бомбъра си и я уви около лицето си. Денят беше студен, но светъл и целият Стоук Нюингтън се възползваше от това, за да се отдаде на пълноценна почивка в „Клисолд парк“. Таксито беше оставило момчетата пред академията „Борн Грийн“, но решиха да се разходят. Кабинетът на мисис Ейбрахамс беше на уличната част от кампуса. Еверет М мигна съвсем леко с усиленото си зрение на Трин, за да провери дали тя не е забелязала, че преминават. Беше. Еверет М не се съмняваше, че наказанието ще ги застигне. Можеше да проследи и унищожи цели гнезда от Наан нановредители, но беше безпомощен пред лицето на очертаващата се задължителна занималня в събота.
— Някога животът ми беше простичък — каза Райън. — Преди, когато ти беше, нали знаеш. Той. Другият. Мислиш ли, че си успял да унищожиш и последните Наан?
— Така смятах последния път — отвърна Еверет М, като протегна крака пред себе си и заби брадичка в гърдите си.
Райън седна по-изправено с широко отворени очи. Лицето му се издължи:
— Не се чувствам добре. Ще… Ще повърна.
Той скочи и изтича при туфата рододендрони зад пейката. Еверет М направи опит да не се вслушва в звука от повръщането. Райън се върна, като бършеше уста с кърпичка.
— Божке, това чудо беше като… зеленясало. Мисля, че сушито е било развалено.
— Не мисля, че е от сушито — каза Еверет М. — А от хората. Някога обожавах суши.
— Тя не заплаши когото и да е открито. Не каза в прав текст, че, в смисъл, майка ти и татко ти са мъртви.
— Не ѝ се налага. Трябваше единствено да се увери, че знаем, че е абсолютно сериозна. Ако тя казва нещо, нищо не може да я спре да го направи. Искаше да знаем, че няма какво да направим.
Лицето на Райън потръпна:
— И се справи добре.
— Така постъпи и с мен, Рай. Натроши ме на парчета, изпрати тези парчета на Луната и ги сглоби така, както тя иска, и когато ѝ беше угодно, ми обясни съвсем точно как е постъпила.