В момента беше затворник на средна възраст в затвора с повишена сигурност във Флорънс, Колорадо. От полицейската снимка гледаше изпито привидение с побеляла брада и мъртви очи. Двайсет и три часа на денонощие в килията имат такъв ефект. Особено ако ти остават деветдесет и две години от стогодишната присъда за отвличане, побой, нараняване и малтретиране на безброй деца.
Преди шестнайсет години Зинт още не бил прибягнал към жестокост, а само прелъстявал плячката си с пари и обещания за видеоигри, маратонки и готини спортни стоки. За по-големите момчета — срещи с „готини гаджета“.
Всичко в Ел Ей започнало много просто — Зинт подбрал трите засмени чернокожи момчета на един ъгъл, описал им маршрутите и ги събирал в края на смените им. Дал им пари в аванс, макар че било в нарушение на правилата.
След като доверието било изградено, той започнал да ги взима по-рано, един по един, и да ги води на място, където ги чакали ледена бира, току-що свити цигари джойнт и хапчета, които били само „за отпускане“, по думите на Зинт.
Раздадени били още пари, след това Зинт пуснал музика на един касетофон и с усмивка наблюдавал как момчета се „замайват“.
— Имам предвид — каза Брадли Мезонет, — че дори и сега не съм сигурен дали се е случило. Макар че не, знам, че се случи. Може би сам никога нямаше да стигна до това заключение, не знам, наистина не знам.
— Но когато Уил ти е казал… — вметнах аз.
— Каза ми, след като се опита да скочи от мостика на Лонг Бийч. Втория семестър в колежа. Дръпнах го назад, сбихме се, винаги е бил едър. Попитах го защо, по дяволите, иска да го направи? Тогава той ми каза.
Дълбоко поемане на въздух.
— Аз му спасих живота, а той какво направи, като свърши да приказва? Дръпна се и ме удари. — Той потърка челюстта си. — Питам го: „Човече, какво ти става?“. Той казва: „Ти ми съсипа живота, не си струва да живея“.
Брадли Мезонет избърса очи.
— Голям човек, а плаче като малко дете.
— Казал ти е какво е направил с него Зинт и ти си си спомнил — рекох аз.
— Винаги съм го знаел, просто го държах зад… някаква завеса. Като слушах Уил, нещо се събуди в съзнанието ми… дръпна завесата. Сякаш вече беше все едно.
— Каза ли на Уил? — попитах аз.
— Тогава не, по никакъв начин, беше много… съкрушително. Бяхме в сесия. Уил беше в депресия през цялото време, ползваше записките ми, преписваше на изпита по английски. Много беше зле. И да, депресията започна след Тоан, веднага след това, трябваше да направя връзка, но…
— Накрая си разказал на Уил какво се е случило с тебе.
— Да. — Той поклати глава. — И двамата бяхме смазани. Уил не се примири. Аз се примирих. Той преписваше от мене на изпитите и стана порядъчен човек. — Вдигна ръце над главата си. — А ето ме мене.
— Виж сега, Брадли — рече Майло. — Ти си добър човек.
— Да бе, светец съм.
— Какво стана с Тоан?
— Какво стана ли? Тръгна със Зинт и не се върна. Качи се в буса на Зинт и бусът потегли. Което беше различно от друг път, обикновено Зинт паркираше на някоя тиха улица и правеше купона на място. Бусът беше домът му — вътре имаше всякакви домакински неща. Храна, пиене, книги, игри, всякакви боклуци.
— А този ден Зинт е изневерил на стила си и е потеглил, така ли?
— Не ме питайте къде е отишъл, задавам си този въпрос от шестнайсет години.
Мезонет скочи, обиколи стаята, заби глава в един ъгъл и остана така известно време. Когато се върна при масата, отпусна глава и затвори очи.
Устните му се раздвижиха. След малко от тях излезе звук.
— Първия път.
— Първия път, когато Тоан се е качил в буса ли? — попитах аз.
Кимване, главата му се отърка в масата.
— Тоан не му вярваше. Тоан беше по-умен от нас. Но този ден…
Стисна здраво очи.
— Боже, толкова е… — Той замахна с ръка над бузата си.
Майло го докосна по рамото.
— Правилно постъпваш.
Мезонет се изправи в стола си и се загледа някъде далеч напред. Хлътналите му бузи потреперваха. Очите му бяха зачервени и влажни.
— Тоан се качи, защото ние му казахме, че е готино. Зинт ни плати петдесет кинта да убедим Тоан, че е готино. Уил не искаше да си признае какво се е случило с него, аз също. Казахме на Тоан, че е готино да се качи, той го направи, а ние никога повече не го видяхме и сега никой няма да ми прости.