— Не, „Хубави прически“ дойде на мястото на нещо друго… на един ресторант, струва ми се. Държи го семейство Рамирес. Естела и Рамон, нямат деца. Преместиха се от Вентура три години след убийството на Лионора. Толкова време отне на града да намерят някого, публикуваха обяви във вестниците из други градове. Преди това хората трябваше да ходят в Лос Аламос да се подстригват. Искате ли да хвърлите едно око? Една разходка ще ми дойде добре.
Излязохме от офиса и прекосихме улицата. Попитах го за управата на Охо Негро.
— Няма кмет, няма общински съвет, разчитаме основно на областта — каза той. — Общо взето, нашите проблеми са техни проблеми, ние сме нещо като доведено дете на Лос Аламос и на който ни припознае.
— Колко жители има?
— На табелата пише хиляда, но са много по-малко. Най-много двеста, предполагам. Както е тръгнало, скоро няма да остане никой… ето, стигнахме.
Той спря пред един от закованите магазини. Оригиналната розова мазилка прозираше под белещата се кафеникава боя отгоре, на петна и ярка, като някакво кожно заболяване.
— Кой е собственикът?
— Занемарено от областта, така и не успяха да го пуснат на търг, явно никой не го иска.
На вратата висеше катинар. Карденас завъртя бравата и вратата се отвори.
— Не е ли заключено? — попитах аз.
— Разбира се, че е — отвърна той. — Ама катинарът не е нищо особено. Сутринта го отворих с пиличка за нокти. Влизайте.
От „Стилна жена“ беше останало празно пространство, облицовано с изметната ламперия от фалшив палисандър, затъмнено от шперплата на витрината и мръсните мушамени щори, закриващи високо вдигнат заден прозорец.
Карденас остана на входа, подпирайки вратата отворена с тялото си.
— Иначе ще се затвори и ще се озовете в пещера.
Благодарих му и започнах да оглеждам. Под високия прозорец задната врата беше куха и тънка. Стъпките ми бяха приглушени. Бетонните подове заглушават много добре. Помислих си за зверски убитите жени, чиито викове никой не беше чул.
В слабите филми умните детективи научават много неща от отдавна изоставени местопрестъпления. Това беше мрачно мъртво място и аз не можех да изтръгна нито сричка.
— Накъде води задната врата?
— Нещо като алея. Вижте.
Зад салона имаше ивица каменист прахоляк, успоредна на „Охо Негро авеню“, едва побираща една кола. Запушена на юг, изход на север.
Влязох вътре и се върнах при Карденас.
— Предполага се, че Лионора вече е била затворила и е почиствала.
— Вероятно — каза той.
— След като градът е толкова спокоен, не е имала причина да заключва, преди да си тръгне.
— Хората продължават да не заключват, докторе. Миналата година, тъкмо бях дошъл, един рис влязъл право в кухнята на госпожа Уембли, успял да се намъкне в хладилника и изял всичката салата с риба тон. Тя е на осемдесет и девет, опитайте да я промените.
— Тя ли е жената с койота?
— Откъде знаете това?
— Срещнах сестра ви, докато идвах насам. Току-що беше пуснала един койот, заловен в имота на осемдесет и девет годишна жена.
— Къде е пуснала Рики проклетото нещо?
— На няколко километра извън града.
— Което означава, че ще се върне. — Той сви рамене. — Ако бях аз, щях да го застрелям. Рики е от природозащитниците. Да, това е госпожа Уембли. Животните я обичат, защото винаги държи открита храна наоколо.
— Тя ли е един от хората, с които сте говорили сутринта?
— Не, тя дремеше пред вратата, когато отидох да взема капана, а тази жена спи здраво. Можем да отидем у тях, ако искате. Госпожата има мнение по всички въпроси.
— Тъкмо моят тип.
— Бившата ми беше такава — рече той. — Първо го приемаш като предизвикателство. После ти омръзва да те предизвикват.
Засмях се.
— Рики и аз се разведохме през три месеца — каза той. — Родителите ни се разделиха, когато бяхме на девет, а сега малкият ни брат дава признаци, че и той се кани да го направи. Явно бракът не ни е стихия… ако това е всичко, ще заключа, докторе.
Качихме се във форда, той направи обратен завой и се отправи по пътя, по който пое сестра му през центъра на града. Стигнахме до няколко разпръснати жилища, повечето бяха сглобяеми къщи и каравани на трупчета.
Не се виждаше никой, но Карденас караше бавно и гледаше на всички страни, както правят ченгетата.