— Продължавайте да оставяте храна навън, Мейвис, и ще можем да му изпратим малко кожи — рече Карденас.
— Хубаво койотено палто за рапърите. — Тя се закиска. — Не е ли мило? Кой е сладкият ти приятел? Още един полицай или още един писател?
— Той е психолог, Мейвис.
Тя ме погледна.
— Познавах хора, на които би им свършил работа. Някои свекърви например. Какво ви води насам?
— Разследвам убийството на Лионора Брайт и Вики…
— Тран. Е, на правилното място сте дошли, защото знам кой го направи.
Карденас придърпа панталоните си. Пистолетът му в кобура се раздрънка.
— Наистина ли?
— Наистина, Джордж. И го казах на Уендъл Салми още в самото начало. Не че той направи нещо по въпроса.
Тя се обърна към мене.
— Той беше в хронична депресия. И беше по-мързелив от лентяй на социални помощи. Винаги в лошо настроение, ходеше със сведен поглед, сякаш щеше да намери нещо на земята.
Тя си помаха със списанието.
— След като синът му се напи и се уби на магистралата, стана още по-зле, само седеше по цял ден и нищо не правеше. Преди да се омъжа, бях учителка, а Уендъл ми беше ученик. Беше от онези, които карат по инерция. Единствената причина да започне работа като шериф беше, понеже мислеше, че няма нищо за вършене… не се обиждай, Джордж. — Поредната демонстрация на изкуствени зъби. — Предимството да си на деветдесет е, че можеш да говориш каквото си искаш и ти се разминава.
— Не знаех, че сте имали рожден ден, Мейвис.
— Малко избързвам. Големият ден е другия месец, на шестнайсети, ако решиш да ми изпратиш цветя, Джордж. Уендъл Салми умря млад. Кръвоизлив от язвата на петдесет и девет. Между другото каква работа има психолог с Лионора и източното момиче?
— Убийството им може да е свързано с един случай в Лос Анджелис.
— Не отговорихте на въпроса ми.
— Понякога консултирам полицията.
— От онези, дето четат мисли, като по телевизията?
— Не точно…
— Шегувам се. Знам с какво се занимава един психолог. Господи, всички от вашето поколение сте толкова сериозни. Значи е убил още някого, а?
— Кой?
— Братът на Лионора. Полубрат. Той уби нея и маникюристката. Джордж, ще бъдеш ли така добър да ми донесеш една лимонада и едно парче сирене от кухнята? Нека да са две парчета, пакетът е на плота заедно с едно малко сладко ножче от „Шарпър имидж“.
Карденас отиде да изпълни поръчката.
Аз придърпах един стол.
Мейвис Уембли клъвна от сиренето и отпи от лимонадата. Връчи празната кутийка на Карденас, избърса устата си и погледна със задоволство градината, обрасла с плевели.
— Знам, че брат й го е направил, защото Лионора ми довери няколко седмици преди това, че се страхува до смърт от него. Имали различни майки, но един баща, който имал пари и който умрял няколко месеца преди тя да ми каже, че се страхува.
— Притеснявала се е от конфликт за наследството ли? — попитах аз.
— Не притеснена, а уплашена. Тази дума използва.
— Как се казва братът? — попита Карденас.
— Не знам, изобщо не го спомена по име, непрекъснато го наричаше „доведения ми брат“. Ударението беше на „доведен“. Държеше да подчертае, че няма никаква близост.
— Как се появи тази тема? — попитах аз.
— Докато ме боядисваше, непрекъснато изпускаше разни неща, все едно пръстите й бяха от кашкавал. Което не е типично за Лионора, винаги е била много координирано момиче. Вълшебни ръце, така я наричам. Понякога ще ми направи безплатно масаж на главата и врата, което е по-хубаво от… както и да е, когато се премести тук от Фриско, всички момичета бяхме доволни от уменията й. Преди нея беше Сара Буркхард, която е израснала тук, на границата на умствената изостаналост, ако питате мене, беше се учила по книги и имаше стил колкото прегазено от кола животно. Търпяхме я, защото нямаше друго. Слава богу, ожени се за някакъв шофьор на камион и се преместиха, а при нас дойде Лионора. Която се е учила на занаят във Фриско от много известен фризьор хомосексуалист.
— Вълшебни ръце — казах аз, — но не и този ден.
— Непохватни пръсти. Попитах я какво става. Нищо, каза тя. Хайде стига, казах, не се спотайвай, няма никого. Което си беше вярно. Само аз и Лионора бяхме в салона. Биваше си я, но нямаше много желаещи да ползват услугите й, защото местните госпожи смятаха, че могат да постигнат същото с кутия боя у дома. Ако ги бяхте видели, щяхте да разберете колко е смешно това.