Тя помоли Карденас да й донесе още една лимонада. Когато той влезе в къщата, тя рече:
— Ще почакаме Джордж, да не се повтарям два пъти.
— Разбира се. Благодаря ви.
— Значи според вас братът е добра улика?
— Засега нямаме по-добра.
Карденас се върна и отвори кутийката.
— Благодаря ти, Джордж. Да се върнем на Лионора него ден. Виждах, че наистина й се говори, така че продължих да настоявам, докато не се отпусна. Каза, че баща й оставил немалко наследство, майка й вече била починала, а доведената й майка била болна. Така че парите щели да бъдат разделени между нея и доведения й брат, а тя нямала нищо против, защото имало достатъчно и за двамата. Но била сигурна, че той нямало да се задоволи с половината. „Какво, егоист ли е?“, попитах аз. Тогава тя не издържа и се разрева. „О, Мейвис — каза тя, — само ако знаеш. Изглежда най-добрият човек на света, винаги готов да услужи, храни бездомните, радва се на малките деца и им дава бонбони, но всичко е фасада. Дълбоко вътре всичко опира до самия него, винаги е било така и просто съм сигурна, че ще ми направи голям проблем за парите, а това ме плаши.“
Тя отпи. Лимонадата потече по брадичката й и тя бързо я избърса.
— „Какво значи голям проблем?“, попитах аз. „Не знам — каза тя, — точно това ме плаши, не знаеш на какво е способен.“ Казах й да се обади на полицията, ако се страхува. Тя отвърна, че ще й се изсмеят, защото нямала доказателства, само усещания. „Поне говори с адвокат — казах й аз. — Ако им платиш в началото, няма да се смеят.“ Но тя сякаш не ме слушаше, продължаваше да говори как този доведен брат ще започне да й прави проблеми и как никой не знаел какво представлява всъщност. „Ако ще сипеш обвинения — казах й накрая, — поне ми кажи какво имаш предвид.“ „Не ти трябва да знаеш, Мейвис“, рече тя. „Тогава няма и да питам“, казах аз.
Тя връчи на Карденас втората кутийка от лимонада.
— Не мога повече. Изсипи я, Джордж, или я допий. — В очите й проблесна закачливост. — Не се страхувай, нямам въшки.
— Няма да се махна втори път, Мейвис — рече Карденас. — Тази история е твърде интересна.
— Това не е история, Джордж. Това е истината.
— Още по-добре.
— И по-добре ще стане, като ви кажа какво рече тя. Каза, че се е научил да разбива ключалки, и била сигурна, че щял да се вмъкне някъде. На всичкото отгоре измъчвал и убивал животни. Първо буболечки, после малки животинки, после не знам какво. Занимавал се с такива гадости още от малък. Лионора обичаше животните. Имаше две малки бишон фризе или както там се наричат, душата си даваше за тези кучета. След като я убиха, те изчезнаха. Вие ми кажете.
— В салона при себе си ли ги държеше? — попитах аз.
— Понякога ги взимаше, друг път ги оставяше у дома. Работата е там, че никой повече не ги видя. Казах го на Уендъл, когато стана ясно, че не ме взима на сериозно. Ей на това му викам мързел. Колят жената, а кучетата й ги няма в къщата, няма ли да ти стане интересно, Джордж?
— Абсолютно.
— В Уендъл нямаше и грам любопитство. Така става от депресията, нали, докторе?
Кимнах.
— Знам, че любопитството може да убие котката, може би дори кучето. Но удовлетворението може да ги съживи. Уендъл не го интересуваше, нито пък онзи детектив, когото изпратиха от Санта Барбара.
— Доналд Брейгън — казах аз.
— Точно той — рече тя. — Истински мачо, като Бродерик Крофърд в „Пътен патрул“ — това е от времето преди да сте се родили. „Да, госпожо, благодаря ви, госпожо“, всичко си записваше в едно малко тефтерче. Само че Бродерик слушаше, а Брейгън беше идиот, нямаше време за никого. Вие ми кажете — основен заподозрян с финансов мотив, който тормози животни, и две липсващи кучета. Какво ще си помислите?
— Наистина какво ли? — казах аз.
Мейвис Уембли сложи ръка на коляното ми.
— Допада ми стилът ви.
Двамата с Карденас останахме при нея още половин час и през повечето време говорих аз, опитвайки се да измъкна допълнителни подробности за страшния доведен брат на Лионора Брайт.
Не събрах много — по-голям или по-малък от Лионора и вероятно от Сан Франсиско, „защото Лионора беше оттам и никога не е споменавала, че той не е“.
Благодарих й и станахме да си вървим.
— Приятно ми беше да се запознаем — рече тя и хвана Карденас за ръкава. — Джордж, снощи чух еноти отзад, близо до боклука. Дай да сложим капани и за тях.