— Или пък някой го е пробил на паркинга на клуба и я е следил, докато е спряла.
— Ето затова те харесвам — каза той.
— Защото съм подозрителен ли?
— Знаеш как да мислиш като истински злодей. Да видим какво ще кажат майсторите, ама след като шофьорът на паяка и господ знае кой още са я опипали, а заподозреният е бил достатъчно внимателен да свали номерата, не очаквам много. Сега пътувам към мястото, където са я намерили. След това ще обиколя отново улиците по хълмовете, като ще стесня кръга до непосредствената околност. Ако уредя куче, утре ще организираме душене. Кажи какво става на село?
Разказах му за сведенията от Мейвис Уембли.
— Страшен брат — рече той.
— Някой касоразбивач може да си е поиграл с веригата на паркинга и да е освободил мерцедеса. Добави и Манкузи и ето ти две престъпления с участието на открадната черна луксозна кола, кървава касапница и наследство като вероятен мотив.
— За съжаление с домошаря Тони не стигаме до никъде и с това сведенията се изчерпват. Що се отнася до неговата „перверзия“, не бих се изненадал, ако онзи с лампите, Хохсвелдер, или някой друг от любящите роднини го клепа, че е гей, в случай че не сме го разбрали веднага. След като намерихме мустанга, ще се съсредоточа върху Шонски като потенциално убийство, което ще ми даде основание за претърсване на апартамента й. Съдия Фелдман е на някакво парти, каза, че ще подпише документите, ако му ги занеса у тях в десет. Да се надяваме, че майката на Кат не е размислила. Като стана дума, ако имам време, ще й поискам материал, защото, ако шефът говореше сериозно, ДНК пробите ще минат с предимство. Но дори и да намерим съвпадение с петното, това само ще потвърди нещо, което вече знаем.
— Че Кат е мъртва.
— Не бих изхвърлил застраховката й живот. Боже, колко работа имам.
Не беше моментът да му напомня за оплакванията му миналата седмица.
— Ако шефът е говорил сериозно, сигурно можеш да получиш помощ за наблюдението на Тони.
— Не мога да си представя, че Тони има нещо общо с Шонски.
— Не е задължително да е пряка връзка — казах аз. — Ако Тони е поръчал убийството на майка си, някой може да е наел същия убиец за Кат. И за жените в Охо Негро.
— Пътуващ професионалист със слабост към откраднати коли? — каза той. — Какъв може да е финансовият мотив при Кат? Не е била богата наследница.
— Чухме, че е можела да бъде изнервяща. Може пък тук мотивът да е личен.
— Отрязала е грешния човек и той плаща за сложна схема да я пречукат?
— Или е отрязала самия убиец — казах аз. — Клайв я е забил в бара и няма причина да смятаме, че е бил единственият.
— Дори и лошите имат чувства.
— Всички имат чувства. Зависи за какво ги използват.
Инциденти с тирове и обичайната идиотщина по щатската магистрала удължиха пътуването ми обратно към Ел Ей и се прибрах по тъмно. Сипах си „Чивас“ навън край езерцето, сложих Бланш в скута си и започнах да хвърлям храна на рибките. Тя искаше да ги гледа как ядат, затова клекнахме до каменния ръб. Бебетата не бяха достатъчно големи, за да глътнат зрънцата, и ги гонеха, докато не се разпаднеха. Възрастните им позволяваха да си играят и не се опитваха да повторят историята с Йона.
Робин излезе и се присъедини към нас, изоставяйки чашата с вино, защото имаше намерение да поработи още. По-тиха от обикновено.
— Господин бизнесменът звънял ли е? — попитах аз.
Тя поклати глава.
— Някъде в грифа на мандолината има волфтон. Ако не го оправя, няма да мога да заспя.
— Милото ми.
Целунах я, изпратих я до ателието й и отнесох спящата вече Бланш обратно в къщата.
В мейла ми имаше обичайните глупости и едно съобщение, изпратено преди няколко минути, което ме заинтересува.
Д-р Делауер, намерих името на брата на Лионора в некр. на баща им. Дотук нищо криминално при него, а беше много късно да проверя съдебните регистри на сф дали има къща там. Ще видя какво мога да направя утре.
Изпратих благодарности и свалих прикрепения файл. Некролозите в „Сан Франсиско Кроникъл“. Достатъчно важна личност, че да заслужи статия с автор.
Покойният д-р Уитъкър Брайт, роден в Ню Йорк, учил в „Корнел“ и „Кълъмбия“, бил преподавател по инженерни науки в Калифорнийския университет в Бъркли, специалист по трансформатори и собственик на вече остарял патент, от който получавал права в продължение на десетилетие. Смъртта настъпила след дълго боледуване. Вдовец, женен втори път, Уит Брайт оставил втора съпруга, Бони, дъщеря Лионора в Охо Негро и син Ансел в Сан Франсиско. Вместо цветя да се изпращат дарения на Американската асоциация по сърдечни болести.