Направи ми впечатление датата на смъртта. Осем дни преди касапницата в Охо Негро. Историята на Мейвис Уембли започваше да изглежда все по-убедителна.
Тъкмо се готвех да пусна търсене на „Ансел Брайт“, когато телефонът ми звънна.
— Докторе, обажда се Амбър от вашия отдел. Получих обаждане от господин Брейгън от Аляска. Не искаше да изчака, каза, че можете да му се обадите, ако искате. Не звучеше особено заинтересуван.
Номерът на Брейгън беше с код 805. На риболов на север, но използва телефон с код от Вентура и Санта Барбара.
— Да? — каза сърдит глас.
— Сержант Брейгън? Обажда се Алекс Делауер.
— Психологът — рече той, сякаш титлата го развесели. — Излезе по-ранен полет. Тук времето се променя бързо и връзките са несигурни. Прекалено много дни съм прекарал по летищата в чакане бурята да утихне.
— Така е.
— Искате да знаете за Брайт и Тран. Няма кой знае какво. Загубена работа още от първия ден, а и да е имало нещо от полза на криминалистите, онзи глупак, когото взеха за шериф, го опропасти. Имахме един заподозрян, но нищо не излезе.
— Кой е това?
— Бившият съпруг на Брайт — каза той. — Желязно алиби, мина и детектор на лъжата.
— Защо сте го заподозрени?
— Защото е бившият й мъж. Ама забравете, не е той.
— Ще ми кажете ли името му, само за протокола?
— Хосе някой си. Мексиканец, вероятно нелегален, навремето нямахме право да питаме. Работеше в селскостопанския магазин, разтоварваше слама, такива неща. Твърдеше, че бил голям готвач в Гуадалахара или не знам къде си, ама те всички така казват.
— Имигранти.
— Ако всички са живеели толкова добре, защо идват тук? Както и да е, не е вашият човек, щеше да е много хубаво иначе. Той и Брайт бяха женени шест месеца, разведоха се, той се премести в Окснард и си намери работа като готвач в един от хотелите. Където бяха го видели двайсет души през цялото време на убийствата. Имаме свидетели и за времето преди и след това. В квартала му, после в един бар същата вечер танцувал с новата си приятелка, така че няма начин. Въпреки това го помолих да се подложи на детектор на лъжата и той се съгласи. Издържа го блестящо. Твърдеше, че с Лионора са се разделили приятелски, имаше и коледна картичка от нея за доказателство. Освен това изглеждаше наистина съсипан от смъртта й. А и доколкото знам, Брайт даже не е била целта, може би Тран е била. Не че изобщо успях да намеря някого, който да говори за нея. Направих си труда да посетя семейството й — голям клан в Анахайм. Всички плачеха, ридаеха и палеха свещи на Буда. Ако ги слуша човек, Вики била монахиня, нямала врагове.
— Имате ли причина да се съмнявате в това?
— Не — рече той. — Само че по природа съм недоверчив. Ходихте ли там днес?
— Да, разбира се.
— Още ли е град с един кон?
— Даже и по-малко.
— В такова глухо място може да се очаква някой да е чул нещо. Само че тия селяндури само повтаряха колко добри са били двете. — Дрезгав смях. — Добрите хора са проклятието на детективите.
— Докато бях там, се срещнах с една жена на име Мейвис Уембли…
— А, онази — рече Брейгън, — дъртата дебелана. Пъха си носа навсякъде, не можеш да й затвориш устата. Но и тя нямаше какво да каже.
— Не вярвате ли на историята й за брата на Лионора?
— Да бе. Ако ви се занимава с това — успех, приятел. Не мога да повярвам, че още е жива. Грамадна като крава. Като онова извънземно в „Междузвездни войни“, Джаба ли беше. Обичаше да ме привиква. Точно така казваше. „Детектив Брейгън, мога ли да ви привикам за един разговор?“ Работя по случая и не мога да пренебрегвам нищо, така че се вдигам и отивам у тях, а тя си седи на стола и се опитва да изпомпа информация от мене. Но, както казах, всичко трябва да се провери, така че говорих с брата. И той имаше алиби — бил на работа, някаква гей работа — тука става дума за педерастка история. Още по-емоционален от Хосе… Кастро, точно така. Хосе Кастро, като Фидел.
— Значи дотук с Ансел — казах аз.
— Ансел ли?
— Така се казва, поне според некролога на баща му.
— Човекът, с когото говорих, се наричаше Дейл. Така му викаше и майка му, а предполагам, че тя би трябвало да знае. Първо от нея научих номера му. Не си губете времето с нея, почина няколко месеца след Лионора. Рак, а бащата имаше проблеми със сърцето, ако не се лъжа. Семейство без късмет. Дейл се грижеше за нея, беше у тях, когато се обадих.