— През нощта наблюдавах къщата на Тони, отидох в апартамента на Кат в седем сутринта. Изглеждаше все едно Марта Стюарт току-що е снимала там.
— Сръчната ръчица на мама.
— Въпреки това повиках лаборантите. Нямаше следи от насилие или борба, но мама беше пропуснала едно пликче с трева на дъното на кутия от тампони. Нямаше бележки от кредитни карти, което съвпада с решението на старата Моника да я отреже. Нямаше и телефонни сметки или данъчни квитанции, но пък и Кат явно не пази хартийки. Нито една книга в целия апартамент, а единствените списания бяха стари броеве на „Ъс“ и „Ел“. Пази си някакви сувенири от пътуванията — евтини боклуци от Хаваите, Таити, Косумел. Също и снимки. Тя по бикини, широки усмивки, без мъже наоколо. Сякаш е накарала някого да я снима, за да покаже, че е щастлива.
— Звучи като самотно момиче.
Той се прозя.
— Е, поне взех блузата.
Върнахме се да гледаме кучетата. Ретривърът обикаляше паркинга със скоростта на спринтьор, който загрява за голямо състезание. Спря. Пак започна да обикаля. Бордър колито изгуби интерес и водачът му го поведе обратно към служебната кола.
— Кучешки живот — каза Майло. — Ако скоро не се случи нищо, тръгвам към бутика, в който е работила Кат. Все някой трябва да знае нещо за личния й живот.
— Мислех си за убийствата в Охо Негро — казах аз. — Лионора Брайт е убита само осем дни след смъртта на баща си. Доведената й майка е била неизлечимо болна, което скоро щяло да направи децата й наследници. Едно стандартно завещание би разделило всичко по равно между тях. Лионора е била на трийсетина години и едва ли е имала собствено завещание.
— Страховитият брат се отървава от нея, за да е сигурен, че няма да говори с адвокат.
— Това си е мотив. И не е много по-различен от този, който лепнахме на Тони Манкузи — убий мама, преди да е променила завещанието си.
— Има убиец, специализиран в решаването на проблеми с наследството, и Ансел и Тони са успели да го намерят, така ли?
— Знам, че звучи странно, но помисли за откраднатите черни коли и маскарада — казах аз.
— Пътуващ наемен убиец театрал… не мога да го отхвърля, но преди да се заема с историята, трябва да се концентрирам върху настоящето. Ако намерим някаква връзка между Тони и Ансел, това би могло да ме развълнува.
— Доналд Брейгън смята, че Ансел не е способен на такова ниво на жестокост, защото звучал женствено по телефона.
— А Тони флиртува. Добре, наемен убиец-театрал-гей. Брейгън разследвал ли е нещо повече от вокалните качества на Ансел?
— Дори не знаеше истинското му име, защото Ансел се бил нарекъл Дейл. И имал алиби за времето на убийството — бил е на работа. Брейгън го е приел.
— Боже господи.
— Шериф Карденас каза, че ще погледне миналото на Ансел. Пуснах едно търсене късно снощи, но на името му не излезе нищо. На „Дейл Брайт“ излязоха едно четиринайсетгодишно момиче, което играе хокей на трева в една прогимназия във Флорида, една шейсетгодишна застрахователна агентка в Охайо и един свещеник, фермер от Небраска, който написал книга за пшеницата и умрял през 1876 година.
— Избирам момичето… добре, да огледаме сега всичко…
Той млъкна по средата на изречението.
Ретривърът седеше на земята.
И не помръдваше.
Първо се показа главата.
Кат Шонски беше заровена на един метър, без дрехи, по гръб, с леко разтворени крака. Кожата й беше зеленикавосива, на петна, започнала да се отлепва от скелета. Светлорусата й коса се беше превърнала в гнездо на червеи. Там, където не беше почнало разложението, се виждаха тъмни резки.
Вероятно прободни рани. Престанах да ги броя на двайсет и третата.
В гроба имаше пурпурен копринен шал, сложен по диагонал върху корема и горната част на бедрата. Като го махнаха, се видя шофьорската книжка на Катрина Шонски. Пъхната между срамните й устни.
— Ето ти една демонстрация — каза Даяна Понс, лаборантката, коленичила над тялото.
— Виж какво мога — рече Майло.
— И искам целият свят да разбере.
Понс прибра книжката и поиска голям плик за шала. Докато чакаше, тя разгледа шията на Катрина Шонски. Не се виждаха следи от душене, но пък и от шията не беше останало много, така че последната дума щеше да бъде на съдебния лекар.
Тя постави шала обратно върху тялото, хвана внимателно останките от главата с една ръка и я опипа с другата.