— За какво?
— За тази работа. Кат можеше да бъде нетактична.
— С вас или с клиентите?
— И двете — рече Амели. — Не казвам, че беше лоша, просто… Не знам какво искам да кажа. Съжалявам. Не мога да повярвам…
— Остър език ли имаше Кат? — попитах аз.
— Тя беше… Понякога по-лошо беше онова, което не казваше. На клиентите.
— Не им е четкала самочувствието.
Тя седна с изправен гръб.
— Честно казано, момчета, целият този бизнес се върти около страха. Повечето от клиентите ни са възрастни, иначе как ще си позволят тези цени? Говорим за жени, които някога са били трийсет и осми размер, а сега са четирийсет и четвърти. Когато остаряваш, тялото се променя. Знам го, защото майка ми беше танцьорка и й се случи същото.
Тя поглади плоския си корем.
— Кат не го е разбирала — каза Майло.
— Много жени идват при нас за някой специален повод. Искат да изглеждат наистина прекрасно и са готови да платят за това. Понякога не е лесно, но трябва да се работи с клиента. Проучваш незабелязано предимствата и недостатъците и я насочваш към нещата, които ще намалят проблемите й. Ако пробва нещо и то й стои ужасно, казваш нещо мило и я повеждаш към следващото.
— Приложна психология — рече Майло.
— В колежа учих психология и повярвайте ми, помага.
— Кат не е имала такъв подход — отбелязах аз.
— Кат смяташе, че работата й е да занесе дрехите до пробната и да си разглежда маникюра, докато ги пробват. Никога не даваше мнение. Никога. Дори когато клиентът очевидно имаше нужда, когато отчаяно се нуждаеше от потвърждение. Опитвах се да й обясня, че сме нещо повече от продавачки. Отговорът й беше: „Големи хора са, могат да взимат решения сами“. Но това не е честно. Хората имат нужда от подкрепа, нали? Дори ако нещо стоеше добре, Кат просто си седеше и не казваше нищо. Не даваше напътствия и много от клиентите й връщаха покупките. Това директно се приспада от комисионата.
— Вие деляхте ли си комисионите? — попита Майло.
— Преди го правехме, но казах на собствениците, че не искам да деля с човек като Кат. Те ме ценят, така че се съгласиха и почнах да изкарвам три пъти повече от Кат.
— Комисионата голяма част ли е от заплатата ви?
— Седемдесет процента.
— Значи Кат не е забогатяла особено?
— Леле, колко само се оплакваше от това. Постоянно. Нямаше никакъв смисъл. Трябваше само да се държи мило. — Тя прехапа устни. — Знам, че сигурно ви звучи все едно й приписвам разни неща, ама така си беше. Затова, след като спря да идва и не си вдигаше телефона, собствениците решиха, че се е отказала. Три дни по-късно я уволниха.
— Кои са собствениците? — попита Майло.
— Господин и госпожа Лейбовиц — отговори тя. — Спечелили пари от цветарски бизнес и се пенсионирали. Започнало като хоби на Лора… на госпожа Лейбовиц. Всяка година ходят в Париж и тя носи страхотни неща, които приятелките й обожават.
— Не се занимават пряко с бизнеса, така ли?
— През повечето време. Аз съм управител, а Кат е… беше заместник-управител. — Миналото време я накара да трепне. — Имате ли някаква идея кой го е направил?
— Още не — каза Майло. — Затова сме тук.
— Не мога да си представя кой би извършил такова нещо.
— Кат имала ли е разправия с някой клиент? Или с някого другиго?
— Не, не, нашите клиентки са изтънчени. Мили жени.
— Ами мъжете в живота на Кат?
— Не съм виждала такива — каза тя, — но по думите й съдя, че е минала през много загубеняци и не искаше да има нищо общо с мъже.
— Някой конкретно?
— Не, не е споменавала имена. Просто подхвърляше. Много я биваше да подхвърля.
— За мъжете ли?
— За мъжете, за работата й, за живота изобщо. За майка й… много говореше за майка си. Казваше, че трябвало да се съобразява с много неща, което ненавиждала. По мое мнение не е имала щастливо детство. Общо взето, правеше впечатление на нещастен човек. Вероятно заради това пиеше.
— По време на работа ли?
Мълчание.
— Амели?
— Понякога идваше с прекалено силен дъх на мента в устата. Няколко пъти забравяше ментата и усещах алкохола. Започнах да държа тук вода за уста.
— Тежки купони?
— Предполагам — каза тя. — Знаете ли кой ще ви отговори на тези въпроси по-добре от мене? Приятелката й Бет. Работи в един бижутерски магазин нагоре по улицата. Тя каза на Кат за тази работа.