— Благодаря за съвета — рече Майло.
— Ще помогна с каквото мога.
Изпрати ни до вратата, като по пътя оправяше закачените дрехи.
Преди Майло да докосне бравата, тя рече:
— Едва ли е от значение, но може би трябва да ви разкажа нещо. За един клиент.
Ние се спряхме.
— Не беше точно кавга, но… Сигурна съм, че не е от значение.
— Всяко нещо е от полза, Амели.
— Добре… Преди около месец, пет-шест седмици може би, бях втора смяна, дойдох следобед и заварих Кат в много шантаво настроение. Не спираше да се кикоти, което не е типично за нея. Питах я какво има и тя ми каза, че се е случило най-смешното нещо на света. Някакъв клиент, мъж, влязъл и започнал да рови из нещата, които са на разпродажба. Кат решила, също както и аз с вас, момчета, че търси подарък. Не му обърнала внимание, както обикновено. Човекът продължил да разглежда, най-вече големите размери. След известно време Кат се изнервила, отишла при него и го попитала дали може да му помогне.
— Какво я е изнервило?
— Това, че била сама с него и той се задържал много време. Ние не сме голям магазин, колко време ти трябва да разгледаш стоката? А повечето мъже изобщо нямат търпение, влизат и излизат или пък питат за помощ. Както и да е, този човек казал, че няма нужда, и Кат се върнала при щанда. Само че нещо я човъркало и решила пак да го провери. Не можела да го види, но го чувала зад една от двойните етажерки, така че отишла до там и надникнала. Мъжът бил взел една рокля и я държал пред себе си. Приглаждал я, сякаш я пробвал. Кат каза, че не могла да се сдържи и прихнала, човекът я чул и щял да падне от бързане да остави роклята. Вместо да се извини обаче, Кат просто останала на мястото си. А вместо да изчезне, мъжът се обърнал и я загледал. Доста… натрапчиво. Сякаш искал да покаже, че не се срамува. Кат ми каза, че това наистина я вбесило, нямало да търпи някакви ненормалници, така че и тя го загледала. Предполагам, че това си е някакъв конфликт.
— Звучи като самоуверен ненормалник — каза Майло.
— Кат го намираше за много смешно — рече Амели. — Аз бях потресена. Всеки си има тайни, защо трябва да поставяме хората в неудобно положение?
— Какво се случило след това?
— Мъжът я гледал още известно време, накрая се отказал и си тръгнал бързо. Кат каза, че доста се смяла. Така че да я чуе, докато се измъква. Вероятно нищо не значи, но нали ме питахте за проблеми.
— Кат описа ли този мъж?
Очертаните с черен контур очи се ококориха.
— Мислите, че може да е той ли? О, не, ами ако се върне?
— Сигурен съм, че няма връзка, Амели. Просто трябва да съберем колкото се може повече факти.
— Това наистина ще ми изкара акъла — рече тя. — Мисълта, че съм тук заедно с…
— Всичко ще бъде наред, Амели. Кат описа ли го?
— Не, не. Само ми разказа историята и се смя. Продължи да се киска през целия ден.
Седемнайсета глава
В края на улицата се виждаше бижутерски магазин на име „Каше“.
— Понеже съм страшен детектив — рече Майло, — готов съм да предположа, че Бет Холоуей работи тук. Но най-напред терапия за кръвната захар.
Последвах го в кафенето. Мястото беше полупразно, но ни трябваше известно време да привлечем вниманието на хлапето със слушалки от айпод в ушите, което се криеше зад кафемашината.
Майло купи два бейгъла с размер на фризби, намазани дебело със сметанов крем, напълни малка хартиена чашка с безплатна вода и отнесе плячката си до една маса в ъгъла.
Единият бейгъл изчезна. Той избърса брадичката си.
— От доста време не бях работил по случай с нюанси.
Преди години шеф му беше един капитан, който винаги му даваше всяко убийство с „необичайни нюанси“, което се появяваше в отдела. Това се отнасяше за всичко с изключение на насилие, извършено от мъж над жена, и колкото по-зловещо, толкова по-добре.
По тялото на Кат Шонски имаше белези на убийство от страст — мълниеносната рана по главата, многобройните намушквания, сексуалната поза, презрителното местоположение на шофьорската книжка. Но нищо не предполагаше, че не е извършено от мъж.
— Не съм сигурен, че виждам нюансите, приятелю.
Той се усмихна.
— Кое е смешното?
— Ще видим какво ще излезе.
Блясък и изкушение изпълваха витрината на бижутерския магазин. Млад мъж с плоско лице и тъмен костюм ни огледа, преди да ни отвори вратата. След като влязохме, ръцете му останаха под щанда.