— Имаше един Рори… Рори Клайн. Работеше в пощенската служба на Агенцията по опазване на околната среда, смяташе, че прави голяма кариера. Сигурно беше около четирийсетте, но опитваше да изглежда по-млад. Кат се запозна с него в някакъв клуб, не помня кой. Привличаше я, но той не се интересуваше от секс, искаше да се държат за ръце и да слушат музика. Това я караше да се чувства непривлекателна.
Майло си записа името.
— Следващият?
— После беше Майкъл… как му беше фамилията… — Поглади се по косата. — Съжалявам, убягва ми. Майкъл… за разлика от Рори, той си падаше по секса. През цялото време. Кат казваше, че е жребец, но се оказа женен. Счетоводител или нещо такова… Майкъл Браунинг, сетих се.
— Кат спря ли да излиза с него, когато разбра?
— Не. Само че й омръзна. И той, и сексът. Много количество, малко качество, каза тя. Третият беше пълен задник… някакъв селянин, който поправяше ролс-ройси.
— Клайв Хатфийлд — рече Майло.
Раменете й се стегнаха.
— Подозирате ли го?
— Риана ни каза името му и отидохме да говорим с него.
— И?
— Не е особено чаровен. За съжаление има непоклатимо алиби. Други?
— Не — каза тя. — Рори, Майкъл и Клайв, бандата смотаняци.
Майло я накара да разкаже последната вечер от живота на Кат Шонски. Тя сподели, че връзката й с майстора на сърфове Шон „ставала сериозна“.
— Знаете ли, това си е истинска връзка. Съжалявам, че Кат трябваше да си тръгне сама, но не съм виновна, нали?
— Разбира се, че не.
— Тя беше ядосана. Да не би това, което й се е случило, да е свързано с каране в пияно състояние или нещо подобно?
— Едва ли.
— Слава богу, иначе щях да се чувствам много зле.
— Бет, има ли някого освен Рори Клайн и Майкъл Браунинг, за когото трябва да знаем?
— Не се сещам.
— Някой, с когото Кат да се е запознала в клуба онази вечер?
— С никого не се запозна. Точно това я ядоса. Мислехме да я поканим, но решихме, че няма да е удобно.
Тя закрачи по-бързо, стисна зъби и тихо заплака.
— Бет, споменавала ли ви е някога Кат за проблеми с някого?
— Само с майка й. Не се разбираха.
— Ами с колегите?
— Мразеше работата си, смяташе момичето, с което работеше, за подмазвачка. Почувствах се малко виновна, защото аз й казах за тази работа.
— Какво не й харесваше в работата?
— Малко пари, скучна, какво ли не. Кат имаше труден живот. Истинският й баща починал, когато била малка. Майка й била уличница, мъжете идвали и си отивали. Накрая си хванала богат мъж.
— Как се разбираше Кат с богатия мъж?
— Всъщност харесваше го повече от майка си. Казваше, че бил по-спокоен, не я тормозел. Майка си критикуваше постоянно. — Тя си пое въздух през стиснати зъби, отне й доста време да издиша. — Кат беше красива, но не го знаеше. Истината е — и сега го осъзнавам — че никога не съм я виждала щастлива.
— Как се справяше тя с това?
— Какво имате предвид?
— Понякога хората бягат.
— А — рече тя, — пиенето. Да, понякога излизаше извън контрол. Но нали току-що казахте, че инцидентът няма нищо общо с това.
— Така е. Значи не е имала конфликт с някого в последно време?
— Не се сещам.
— Разказаха ни странна история, Бет.
— Каква?
Той разказа случая с мъжа и женските дрехи.
— А, това ли — рече тя.
— Кат ви е казала.
— Мислеше, че е страшно смешно. — Нещо като усмивка подсказа, че Бет е съгласна.
— Описа ли ви този мъж?
— Боже мой, да не би да мислите, че той…
— Само събираме фактите, Бет.
— Дали го е описала?… Каза само, че не изглеждал женствен на вид и човек никога не знае.
— Мъжествен?
— Предполагам.
— Нека ви попитам нещо, Бет. Кат впечатляваше ли се от парите?
— Не се ли впечатляват всички?
— А някакво по-специално привличане?
На хубавото й лице се изписа объркване.
— Хубави къщи, разходи… много скъпи коли? Имало ли е нещо такова при нея?
— Естествено всички тези неща — каза Бет Холоуей. — Това е съвсем нормално.
Осемнайсета глава
Майло провери Рори Клайн и Майкъл Браунинг.
Клайн беше лесен — в окръг Лос Анджелис имаше един моторист с това име. Апартамент в Студио Сити, без криминално досие, не е издирван, без заповеди за арест, с единайсетгодишно ауди.