— Според вас кой ни е изпратил, господин Клайн? — попита Майло.
— Според мене ли? Те. Персийската кучка и шибаният й персийски мъж. Без значение как увъртат, тя ме удари, разби бронята ми, разби багажника, разби единия стоп. Бях пред нея, тя беше зад мене и няма никакъв шибан начин да съм дал на заден, дори не бях на наклон. Не ви се обадих, защото нямаше ранени, а тя си призна, че е нейна вината, и обеща да плати веднага. След това се прибира, казва на богатия си шибан съпруг, който продава килими, и започва да увърта. Добре, ако искат да спорят, ще споря. Не разбирам само защо си губите времето, след като вече написах заявление до застрахователя й и те ми казаха, че ми вярват, няма начин да съм я ударил на заден. Единствената причина да нямам застраховка е, защото изтече точно преди да се преместя тук от Ай Си Ем, и ако бяхте прочели доклада на застрахователя, щяхте да го знаете.
Той се отдалечи на десет крачки, после се върна.
— Сега мога ли да се връщам на работа и да опитам да оправя бъркотията?
— Не става дума за бронята ви — каза Майло.
— Тогава за какво? Зает съм!
— Успокойте се, сър.
— Не ми говорете така. Вероятно ми съсипахте живота, така че недейте…
— Спрете…
— Вие спрете…
— Млъкнете. Веднага.
Нещо в гласа на Майло прекъсна тирадата. Клайн закърши ръце.
— Да започнем отначало…
— Сега какво? Боже мой — каза Клайн, — не съм спал, не знам…
— Значи имаме нещо общо, господин Клайн. Аз разследвам убийство.
— Какво? Убили са някого? Кого?
— Кат Шонски.
Клайн се отпусна, сякаш му бяха инжектирали валиум.
— Шегувате се — усмихна се той.
— Смешно ли ви се струва?
— Не, не, просто е… това е… напълно откачено. Наистина ми дойдохте абсолютно изневиделица. Кой я е убил?
— Това се опитваме да разберем. Кое е откачено?
— Да убият някого. — Устата му се сви. — Защо питате мене за това?
— Говорим с всички, с които е излизала.
— Не ме бройте, не сме излизали. Свали ме в един клуб, правихме секс няколко месеца, след това и двамата разбрахме, че се преструваме, и решихме, че няма смисъл.
— Трудно е мъж да се преструва — каза Майло.
— Не ставайте буквален — рече Клайн. — Не ми казвайте, че не ви се е случвало. Нямам предвид, че не се получаваше, а че бях там, без да съм там.
Майло не отговори.
— Добре — каза Клайн, — вие сте мачо, можете да го правите с консервна кутия. За мене изгуби смисъл. Защото тя никога не беше там. Решихме да сме само приятели. Но и това не се получи.
— Как така?
— Защото не се харесвахме. — Клайн млъкна, може би разбра значението на казаното. — Вижте, за последен път я видях може би преди половин година. Оттогава имах две приятелки, ако искате да говорите с тях, заповядайте, ще ви кажат, че съм чист като младенец.
Клайн избълва имената. Майло ги записа.
— Наистина ли ще им се обадите? Не мога да повярвам. Добре, давайте, защо не, може пък да ми се получи с Лори, може пак да се заинтересува от мене.
— Защо?
— Ще изглеждам опасен и така нататък — каза Клайн. — Проблемът ми е, че съм много спокоен. Лори мислеше, че съм абсолютно посредствен. Обикновено се чувствам посредствен. Не ям, не спя, а сега прецаквате и кариерата ми. — Остър смях. — Ха, може би ще си прережа вените. — Той потърка ръце. — И вие ще сте виновни.
Майло не каза нищо.
— Знам, знам, да си почина, да отида на йога, да си пия витамините — каза Рори Клайн. — Това е като рекламата на оня фитнес. „Ще си почивам, като умра.“
— В такъв случай предполагам, че Кат си почива — каза Майло.
Клайн млъкна. Опита се да застане на едно място и започна да се поклаща на пети.
— Не е за вярване.
Майло го попита къде е бил, когато Кат Шонски си е тръгнала от клуба.
— Тук — каза Клайн.
— В Ел Ей ли?
— Тук — каза Клайн. — На работа. Затънал до гуша в лайната.
— Работите през уикенда?
— Какво е това уикенд? Ако искате да проверите дневника на охраната, не мога да ви спра, но моля ви недейте, само ще ме прецакате още.
— Често ли го правите? — попита Майло.
— Какво да правя?
— Да работите през уикенда.