— По дяволите, да. Понякога не се прибирам с дни. Ед Ламока постави рекорд преди двайсет години, десет дни без да се къпе. Властваше над некадърниците с радиоактивна амбиция и космическа телесна миризма. Лесно се предаваха, тия некадърници, повечето колежанчета, които си мислеха, че направо от Харвард ще станат агенти на Брад Пит. Аз завърших щатския университет в Нортридж. Гладът ме движи напред.
— Можете ли да ни кажете нещо за Кат Шонски? — попита Майло.
— Голяма лъжкиня — рече Клайн. — Не само за онова, за всичко. Като че ли искаше да живее нечий друг живот.
— Чий живот?
— На някой мързелив и богат. Половината беше успяла.
— Май не сте я харесвали?
— Вече ви казах.
Зададохме още няколко въпроса, пускайки намеци за скъпи коли и сексуални прищевки. Всичко мина покрай ушите на Клайн, докато говореше за себе си.
Когато тръгнахме да си вървим, той остана на място.
— Можете да се връщате на работа — каза Майло.
Клайн не помръдна.
— Вижте, ако се окаже някаква история, кажете ми. Ако е нещо, което Брад, Уил или Ръсел могат да използват, бъдете сигурни, че ще ви включа и няма да съжалявате.
— Супер, благодаря — каза Майло.
— Идеално.
Клайн си пое дълбоко дъх и се шмугна вътре.
Докато Майло караше към долината, се свързах с едно от бившите гаджета на Рори Клайн, адвокатка на име Лори Бонарт. Тя описа Клайн като „страхливец и парцал“ и каза, че никога не е забелязвала прояви на жестокост.
— Какво е направил?
— Познава човек, който е пострадал.
— Познава някого? — засмя се тя. — Ако е само това, забравете. Агресията изисква усилие, а хобитата на Рори са да пие и да спи. Казвах му, че трябва малко да засили оборотите. Мислех си, че ще го амбицирам. Моето лхаса апсо се натискаше на крака му, а Чи не го прави с никой друг. Знаете ли какво означава това?
— Покорна личност — казах аз.
— Номер две. Истински вицепрезидент.
Очите на Майкъл Браунинг се навлажниха, когато научи за Кат.
Той беше набит дребосък с рижа брада и широк гръден кош, метър и седемдесет на дебели подметки, с масивни, космати китки и груби ръце. Облечен беше в жълто-синя риза на едро каре, червена вратовръзка на големи точки от блестящ копринен брокат и кожени тиранти. Светлобежовите му велурени обувки с връзки бяха в безупречен вид.
Стилно облекло на пълноправен партньор в „Кауфлър, Манделбаум и Шлезинджър“, само че офисът на Браунинг беше малка кутийка на партера, една от дузина подобни сред флуоресцентен лабиринт.
Говореше без задръжки. Кат спряла да се вижда с него преди четири месеца, след като научила, че е женен.
— Не изневерявах. С жена ми имахме проблеми. Деби живееше самостоятелно, аз също. Запознах се с Кат в „Леонардос“ — този на „Вентура“, който затвори. Кат разбра за Деби, когато тя ми се обади на мобилния у Кат. Деби нямаше нищо против, но Кат ми каза, че не иска да запълва свободното ми време, и ме изрита. Не я обвинявам. — Свитият му палец избърса слъзния канал. — Това е невероятно тъжно. Тя беше добро момиче.
За първи път някой описваше Кат с това прилагателно.
— Приятелски ли се разделихте? — попитах аз.
— Разбира се — отвърна Браунинг. — Кат беше права, че не искаше да я използват. Казах й, че съжалявам. Тя каза, че ми прощава, но и двамата знаехме, че нямаше да е същото.
— Виждахте ли се след това?
Той напъха няколко четинести косъма от брадата в устата си и ги задъвка. Очите му се стрелнаха наляво.
— Не много често.
Майло и аз чакахме.
— Няма да кажете на жена ми, нали? — попита Браунинг.
— Да не би вече да има нещо против?
— Отново се събрахме. Очакваме първо дете след два месеца.
— Поздравления — каза Майло. — Колко често се срещахте с Кат след раздялата?
— Всъщност не се срещахме — каза Браунинг. — Не и в смисъл на постоянна връзка.
— Само че…
Браунинг демонстрира нещо, което смяташе за очарователна усмивка.
— Имаше няколко уикенда… почивки, организирани от фирмата.
Той погледна към лабиринта. Симфонията от компютърни звуци не беше намаляла, когато влязохме, и сега никой не ни гледаше.
— Къде и кога се случваха тези уикенди? — попита Майло.
— В Палм Спрингс и Мишън Бей. Що се отнася до времето…