— Прекарвахме си добре. Последното нещо, което ми се искаше, беше да си говорим за перверзни.
— Губела е настроение — казах аз.
— Аз губех настроение — отговори Браунинг. — Кат винаги беше готова. Вдигаше много шум. Понякога толкова викаше, че човек ще си помисли, че се преструва, но не се преструваше.
— Откъде знаете?
— Никоя не се преструва с мене. Няма нужда.
— Бързия идиот и Аморалния кретен — каза Майло. — Знаела е как да ги подбира.
Той караше бързо към града, сечейки завоите на каньона Колдуотър.
— Хубаво, че спомена травестита.
— Браунинг е бил последният й любовник, реших, че може да е станало дума.
— Интимни разговори… явно го е разказвала на всеки, който е бил готов да слуша.
— Гордеела се е със себе си — казах аз, — че се е справила с него.
— Агресия към грешния човек. Това настрана, някой от двамата смешници заслужава ли още внимание?
— Клайн притежава гнева и подхранената от дрогата импулсивност да нарани Кат, ако тя му се изпречи в неправилния момент — казах аз. — Само че той няма очевиден мотив и изглежда прекалено невротичен да извърши толкова добре планирано нещо. Предполагам, че дневникът на охраната в агенцията ще потвърди алибито му, но определено бих го прегледал. Браунинг изглежда по-приятен, но според мене той е по-страшният. Лъже с лекота, живее, за да манипулира, и не се съмнявам, че би елиминирал Кат и всеки друг, който му препречи пътя. Неговото алиби е още по-лесно за потвърждаване.
— Тениша Лорънс — каза Майло, изравяйки бележника от джоба си. — Дай да я чуем, преди Браунинг да я е подковал. Ти си на ход, трябва да държа волана с две ръце.
Сложих телефона си на високоговорител и набрах записания номер. Женски глас отговори с високо чуруликащо „Ниш на телефона“.
Когато й казах защо се обаждам, тя премина от сопрано на алт.
— Загазила ли съм?
Назовах датата.
— Трябва да знаем дали сте били с Майкъл…
— Той ви е казал? — Гласът й прекъсна. — Трябваше да е пълна тайна.
— Може да си остане такава — казах аз.
— Моля ви — рече тя. — Родителите ми.
— Вярно ли е, или не, Тениша?
— Ами… откъде да знам, че наистина сте от полицията?
— Ако искате, можем да дойдем на място.
— Не, не, няма нужда.
— Бяхте ли с Майкъл?
Мълчание.
— Тениша?
Уплашен глас на малко момиченце каза:
— Да, бях. Татко ми е капитан от пожарната и този уикенд заведе майка ми на среща в Лейк Ароухед с всички поделения, които са участвали в гасенето на пожара в планината Лагуна. Майкъл искаше да дойде у нас, но аз не го пуснах, няма начин. Щеше да е много забележим.
— Защо?
— Живеем в Ладера Хайтс — каза тя.
Богато предградие на чернокожи.
— Къде отидохте с Майкъл? — попитах аз.
— Нали ще го запазите в тайна?
— Ако казвате истината, няма причина да ви издаваме.
— Добре, ъъъ… Майкъл ме взе от училище и отидохме в един хотел.
— Кой?
— „Дейсайд ин“.
— Къде е това?
— Близо до летището, не знам улицата. Останахме там целия ден. Гледахме филми. „Сватбеният агент“ и „Малки тайни“ с Ума Търман и Мерил Стрийп, това е един от любимите ми филми. Майкъл нямаше нищо против, той обича женски филми.
— После?
— После на другия ден отидохме в Лонг Бийч, бяхме в аквариума. Не бях ходила преди.
Мълчание.
— Много е хубаво — каза тя. — В аквариума.
— Какво стана след това, Тениша?
— Нищо.
— В Лонг Бийч ли останахте?
— Аз… това ще прозвучи… просто се забавлявахме.
— Къде отидохте?
Шумна въздишка.
— В друг хотел. „Бест уестърн“, близо до аквариума. На другия ден се прибрахме. Тоест не веднага. Първо вечеряхме в „Сизлър“, след това минахме през Палос Вердес да видим океана. После отидохме в къщата на Майкъл в Гранада Хилс. Беше ми неудобно да ходим там, но беше тъмно и Майкъл каза, че няма проблем. На другата сутрин ме закара на училище. Нямах часове до един, така че закусихме, помотахме се, след това той отиде на работа. Ще имам ли проблеми?
— Не и ако ни казвате истината.
— Така е, кълна ви се.
— Значи определено сте били с господин Браунинг през целия уикенд.