— Повече няма да се срещам с него — каза тя. — Твърде е възрастен за мене. Той загазил ли е?
— Не се безпокойте, Тениша.
— Добре, само че наистина няма да се виждаме. Нали няма да ми се обаждате повече? Понякога баща ми вдига телефона.
— Всичко ще е наред, Тениша.
— Много ви благодаря. Благодаря ви.
— Горкото дете — каза Майло, — толкова го уплашихме, че може би занапред ще остане целомъдрено.
— Ако повече не се вижда с Майкъл, значи сме извършили добрината си за деня — отбелязах аз.
— Отрепка. Жалко, че не е нашият човек.
Той си провери съобщенията. Гордън Бевърли искаше да знае дали има нещо ново. Майло му се обади и прекара няколко мъчителни минути в опит да проведе терапия.
Поредният опит с наблюдаващия офицер на Брадли Мезонет доведе до трети изблик по гласовата поща. Майло остави нервно съобщение и набра телефона на Уилсън Гуд.
— Не отговаря. Майната му на грипа, дай да разтръскаме треньора.
Деветнайсета глава
Зад телената порта на къщата на Уилсън Гуд нямаше коли. Никой не отговори на позвъняването ни.
Обаждането в гимназията „Сейнт Ксавиер“ потвърди, че треньор Гуд още е в болнични.
— Може да е отишъл на лекар — казах аз.
Майло огледа разстоянието между къщата и северния й съсед.
— Човекът си е уредил живота… добре, да се връщаме на тръстиката.
Шон Бинчи размаха ключовете от бентлито.
Присъствието му в офиса на Майло водеше до липса на пространство за движение и бързо изчерпване на кислорода.
— Хюбъл лесно ли се предаде? — попита Майло.
— Трябваше малко да го обработя, Лут. Реших, че, ако му кажа за Шонски, това ще свърши работа, но той може да изперка, в смисъл „не ми говорете такива неща“. Не му хареса, че ще се занимаваме с колата му, но му обясних, че е важно.
— Къде е колата?
— На паркинга отсреща — каза Шон. — Няколко униформени ме видяха да влизам с нея, голям майтап беше. То си е изживяване. Всички те гледат.
— Сигурен съм, че е хванала окото на Кат — рекох аз.
— Много момичета биха повярвали на човек с такава кола — отговори Шон.
— Добре, Шон, ще те гледат по целия път до автолабораторията. Ще се обадя да уредя документите.
Бинчи се ухили и завъртя въображаем волан.
— Нещо друго, Лут?
— Това е засега.
— Май съм разбунил кошера, а? Като ти се обадих най-напред.
— Очевидно беше, че тази кола трябва да се отвори, Шон.
— Щом казваш — рече Шон. — Странно, а?
— Ако не беше странно, животът щеше да е скучен, Шон.
— Като стана дума, ако успея да си уредя връщането в отдел „Убийства“, мислиш ли, че е добра идея?
— Мисля, че трябва да си щастлив.
— Значи… нямаш нищо против?
— Защо да имам?
Бинчи кимна и излезе.
— Може би има бъдеще — казах аз.
— Защо мислиш така?
— Сам разбунва кошери.
Прибрах се вкъщи, разходих Бланш, хапнах пица с Робин, проверих си мейла.
Купища спешни съобщения — шест фалшиви борсови предложения, една покана да си удължа пениса, реклами на два вида органична виагра и Джейсън Бласко от DarkVisions.net, който искаше да разбере дали съм научил нещо повече за убийството на Брайт и Тран и да ми съобщи, че е намерил снимки на една от главите, които Джефри Дамър държал в хладилника си („абсолютно истински не ме питай къде ги намерих“).
В края имаше съобщение от шериф Джордж Карденас:
Д-р Делауер, явно Ансел Брайт никога не е притежавал нищо в Калифорния под това име или под името „Дейл“. Последният адрес в талона му е от годината, в която са починали родителите му, а той самият е регистриран в дома им в Сан Франсиско. Утре ще се опитам да ви изпратя сканиран талона му. Къщата е продадена за 980 000 долара малко след смъртта на г-жа Брайт и оттогава два пъти е сменяла собственика си. Успях да открия човека, който я е купил първия път. Сделката е извършена от агент и купувачът не се е срещал с Ансел. Той потвърди, че продавачът е Ансел, така че можем да приемем, че притежава хубава сума. Може да е напуснал щата и да харчи парите си другаде.
Не успях да получа достъп до регистрите на социалните служби без съдебна заповед, но може би полицията в Лос Анджелис има повече влияние. Единственото друго, за което можах да се сетя, бяха думите на г-жа Уембли, че Лионора й разказвала как Ансел хранел бездомните. Прегледах няколко групи в Сан Франсиско, говорих с няколко души, но никой не си спомня нито Ансел, нито Дейл Брайт.