Поздрави
Деветстотин и осемдесет хиляди бяха сериозен мотив. Ставаха доста повече от един милион, ако родителите на Ансел Брайт бяха оставили акции, облигации, пари в брой или някакво друго имущество.
Тони Манкузи щеше да стане милионер веднага след уточняването на завещанието на майка му.
При такава мотивация наемането на убиец е страхотна инвестиция, ако оставим настрана дребните неудобства като човешко благоприличие.
Как се вписваше убийството на Кат Шонски?
Премислих го от всички възможни гледни точки, за които се сетих, и стигнах до заключението, че не се вписваше. Ако нейният убиец е бил същият, мотивът трябваше да е личен.
Млада жена с нападателен характер се сблъсква с травестит с много по-страшна тайна от избора на гардероб.
Това ме подсети за женствената маниерност на Тони Манкузи и описанието на Доналд Брейгън, че Брайт „пърхал“ по телефона.
Дейл беше име, което ставаше и за мъж, и за жена.
Наемен убиец с вкус към изтънчени френски дрехи се среща със себеподобни и си търсят работа?
Нюанси…
Ако Тони имаше таен живот, наблюдението на апартамента му можеше да даде плодове. Намирането на Дейл девет години след убийството на сестра му щеше да е много по-трудно.
Върнах се при компютъра и започнах да търся кухни за бедни и благотворителни дружества в Лос Анджелис.
Петнайсет минути по-късно разпечатах три страници. Хубаво е да знаеш, че общината не е само его и данъци. Обадих се на няколко места. Повечето офиси бяха затворени до сутринта. Хората, с които говорих, не бяха чували за Ансел или Дейл Брайт.
Тъкмо се канех да приключвам, когато пристигна нов мейл.
Д-р Делауер, отново е Джордж. Върнах се от фалшиво обаждане за миеща мечка при Мейвис, което ме накара да се замисля за приютите за животни. Лионора казва, че Дейл се отнасял жестоко с животните, но се преструвал, че не бил такъв, а това не е ли типично раздвоение на личността? Както и да е, открих една група, където е помагал, „Лапи и нокти“. Жената, която отговаря за клона в Бъркли, си спомня Брайт, тъй като работела с него, когато била доброволка. Каза, че един ден просто спрял да идва, а когато му се обадила, номерът бил прекъснат. Спомня си ясно този момент отпреди девет години, веднага след Великден, защото някой подхвърлил няколко изоставени зайчета и Брайт се грижил много за тях, а няколко дни по-късно изчезнал без вест. Това е около месец преди Лионора и Вики Тран да бъдат убити, така че може би е напуснал, за да планира престъплението. Или пък Мейвис греши и той е просто един обикновен човек, на когото му е омръзнало да чисти животински изпражнения. Ако се интересувате, името на информатора е Шантий Молоуни. Телефонът й е 415…
— Еха — каза Шантий Молоуни. — Онова измислено ченге каза, че може да се обадите, но това беше доста бързо.
— Благодаря ви за разговора — казах аз.
— Честно казано, не си падам много по полицията. Когато следвах, законът беше сълзотворен газ и палки. Но предполагам, щом Дейл е направил нещо лошо… наистина ли мислите така? Защото част от мене казва, че това е невъзможно. Дейл беше толкова всеотдаен и чужд на каквото и да било насилие.
— Но — казах аз.
— Какво „но“?
— Част от вас…
— А — каза Шантий Молоуни. — Просто беше странен начинът, по който изчезна, без да каже на никого.
— Какъв беше Дейл?
— Всеотдаен. Както вече ви казах. Твърдеше, че е вегетарианец, даже не носеше нищо от кожа.
— Твърдял?
— Наистина нямам причина да се съмнявам.
— Но все пак се съмнявате.
— Вие да не сте ясновидец?
— Само обикновен смъртен, който се опитва да събере няколко факта — казах аз. — Дейл направил ли е нещо, което да ви накара да се усъмните?
— Не, нищо такова. Даже не съм сигурна дали е вярно.
Изчаках.
— Не съм клюкарка — каза Шантий Молоуни.
— Понякога е трудно да се прецени кое е маловажно и кое — не.
Пълна тишина.
— Госпожице Молоуни…
— Добре, добре. След като Дейл спря да идва, споменах на един друг доброволец, че съм опитвала да му се обадя, че телефонът му е прекъснат и се чудя дали е добре. Другият човек каза: „А, добре е, преди няколко вечери го видях в «Тадич грил».“ Това е един стар ресторант в Сан Франсиско. Аз казах: „Това е хубаво, поне знам, че е добре. Но все още се чудя защо спря да идва в приюта“. А другият човек се засмя и каза: „Според мен Дейл внезапно се е променил“. „Какво искаш да кажеш?“, попитах аз. И той ми разказа, че Дейл бил сам в едно сепаре и ядял грамадна порция — огромна чиния със стриди, коктейл от раци, след това цяла агнешка плешка. Това ме съсипа. Аз съм вегетарианка, но ям яйца и мляко. Дейл твърдеше, че е пълен вегетарианец, говореше за етичните и здравословни предимства от елиминирането на животинските продукти. А сега се тъпче с месо?