Последния път, когато се събудих, бяхме на половин час от приземяването и екранът беше на звездички. Прегледах още веднъж съдържанието на плика.
Един-единствен лист хартия с обратно наклонения почерк на Майло.
1. Жилището на Сафран-Брайт: 518 западна и 35-а. Сега Либър Брейд и Трим (м/у 9-а и 10-а).
2. Детектив Самюъл Политоу (пенс.) моб. 917 555 23962. Обяд в 13:30, обади му се за подробности.
3. „РК дивелъпмънт“ нов адрес: „Седмо авеню“ 420 (м/у 32-а и 33-а).
4. Роланд Корвуц нов адрес: „Парк авеню“ 762, 9А (м/у 72-а и 73-а).
5. Любими ресторанти на Корвуц:
а. „Лизабет“ (закуска), Лексингтън 966 (м/у 71-а и 72-а)
б. „Ла Белла“, Медисън 933 (м/у 74-а и 75-а)
в. „Брасери Медисън“, Медисън 1068 (81-а)
6. Твоят хотел: „Мидтаун екзекютив“, 152 западна и 48-а (м/у 6-а и „Бродуей“ — да поздравиш…)
В девет сутринта се представих на полузаспалия служител във фоайето с размерите на килер на хотел „Мидтаун екзекютив“. Мястото беше ослепително ярко осветено и украсено с щендер с пощенски картички, карти и миниатюрни флагчета с надпис „Аз обичам Ню Йорк“.
Служителят мърдаше устни, докато изучаваше резервацията ми.
— Сметката е платена с някакъв ваучер…
— Полицейското управление на Лос Анджелис.
— Както и да е. — Той провери една бележка. — Не включва непредвидени разходи.
— Имате ли румсървис?
— Не, само телефон. Цените са безбожни, на ваше място бих използвал мобилния.
— Благодаря за съвета.
— Ще ми трябва кредитна карта. Четиристотин и тринайсета. На четвъртия етаж.
Като открехнах внимателно вратата, успях да се вмъкна в стаята.
Два на два, тоалетна наполовина на тази площ, очарователна като кабина за ядрено-магнитен резонанс.
Единичният матрак, тънък колкото сгъваемото легло на Тони Манкузи, беше напъхан в ниша, изработена от мистериозен розово-жълт материал. Деветинчовият телевизор, завинтен за стената, се бореше за място с плетеница от кабели. Декорът се допълваше от закована за пода лампа и зацапан акварел на Крайслер билдинг.
Единственият прозорец не се отваряше и беше двоен, с достатъчно дебело стъкло, което заглушаваше шума от Западна 48-а улица и „Бродуей“ до постоянно, сърдито бучене, накъсвано от клаксони и дрънчене. Пускането на сивкавите завеси превърна стаята в гробница, но не помогна за намаляването на звука.
Съблякох се, пъхнах се под завивките, нагласих алармата на часовника си за след два часа и затворих очи.
Един час по-късно все още бях напълно буден, опитвайки се да синхронизирам мозъчните си вълни с градския шум долу. Някак успях да се унеса, само за да ме стресне алармата в единайсет. Обадих се на детектив Самюъл Политоу (пенс.) и чух механичен женски глас, който ме прикани да оставя съобщение. Докато си взимах душ и се бръснех, телефонът ми регистрира обратно позвъняване.
— Политоу.
— Детектив, обажда се Алекс Делауер…
— Психиатърът, как сте? Имам една среща преди вас. Къде сте?
Казах му.
— Там ли? Навремето настанявахме там свидетели, разни типове, които ни трябваха за показания, но нямаше да направят нищо, ако не ги поглезим. Поръчвахме им гигантска пица, платена телевизия и някоя хубавица помощник-детектив да ги обгрижва.
— Нула от три не е зле — казах аз.
— Хотел „Екзекютив“ — рече той. — Навява ми спомени. Вижте, няма да можем да се видим преди един и половина, ако искате късна закуска, излезте сам.
— Щях да си взема сухата паста и овесената каша в самолета, но охраната реши, че могат да избухнат.
— Имате чувство за хумор, а? Ще ви потрябва. Добре, чакайте ме в „Льо пти Гренуи“ в един и половина. Седемдесет и девета между Лекс и Трета, френско е, но е приятно.
По обяд вече бях навън. Въздухът беше хладен и нелогично свеж, а бученето се беше превърнало в нещо богато и мелодично. До срещата ми оставаха деветдесет минути; една трета от тях използвах да отида до последния известен адрес на Пол и Дороти Сафран.
Търговска зона, повече камиони отколкото коли. Триетажната тухлена постройка, подслонила Либър Брейд и Трим, беше опасана с редици малки квадратни прозорчета. По армираните им стъкла беше полепнала мръсотия.
Докато се чудех какво беше накарало Роланд Корвуц да изостави плановете си за жилищен комплекс, се обърнах, ускорих крачка и се отправих към Пето авеню.