Описах му ги накратко.
— Това ли е всичко?
— За съжаление.
— Значи този тип Дейл… единствената причина да сте тук е съвсем евентуалната му вина?
— Аха.
— Готини коли, а? Ей това е Ел Ей. И са ви купили самолетен билет заради това? Явно лосанджелиската полиция става модерна, щом праща психолог. Откъде намирате такива връзки?
— „Мидтаун екзекютив“ да не би да е с връзки?
— Тук сте прав.
Храната пристигна.
— Сериозно, докторе — каза Политоу, — любопитна ми е тая работа с психологията. И ние имаме хора, ама те работят с някого, за когото шефовете решат, че се е издънил. Вие правите ли такива работи?
Разказах му кратката версия на моята история и ролята ми.
— Гледате си работата значи — каза той. — Ако можете да си го позволите, така трябва. Както и да е, семейство Сафран. Подозрението веднага падна върху Корвуц, защото той беше единственият, за когото се знаеше, че има сериозни проблеми с тях. Освен това и преди е имал съмнителни ходове, както им казвам аз. Като например да доведе бригада посред нощ и да събори сградата, така че съседите да не могат да се оплачат. След това, когато всички побеснеят, адвокатите му почват да се извиняват: „Опа, съжаляваме, документите се объркаха, ще ви компенсираме за всички неудобства“. Така минават месеци, докато се установят неудобствата, после още закъснения и накрая всички забравят.
— В статията, която четох, пишеше, че доста са го съдили.
— Това е цената да правиш бизнес.
— И адвокатът му така казва.
— Адвокатът му е прав, докторе. В този град само да кихнеш и си в съда. Синът ми завършва право в Бруклинския колеж. Десет години изкарах в отдел „Кражби“ в Бруклин, видях къде се маже хлябът. — Той се усмихна. — Със зехтин.
Вниманието му се насочи към чинията и започна да яде с видимо удоволствие. Стекът ми беше чудесен, но умът ми беше другаде. Изчаках малко, преди да попитам дали има други заподозрени освен Корвуц.
— Не. А и с Корвуц не стигнахме доникъде, защото не можахме да открием криминални връзки. Въпреки руската история. Имаме райони, докторе, като Брайтън Бийч и разни други, в които се говори повече на руски отколкото на английски. Някои от тези хора не са дошли тук с добри намерения, имаме детективи, които говорят руски и те са доста заети. Никой от тях и никой от информаторите им не са чували за Корвуц. Не е от Москва, Одеса, от местата, откъдето идват повечето от тях.
— Беларус.
— Да, сега е отделна държава — рече Политоу. — Имам предвид, че колкото и да ровим, нищо не излиза за Корвуц. Вярно, често е в съда. Както и всеки друг предприемач. И всеки път, когато заведат дело, постига споразумение.
— Някой от другите му наематели да е изчезвал?
Политоу поклати глава.
— А и никой, който го е съдил, не казва нищо лошо за него, защото такива са условията на споразуменията. Честно казано, докторе, заподозряхме него само защото нямаше друг наоколо. А сега ми казвате за този тип Брайт.
— Помните ли го?
— Смътно и то само защото беше председател на измисления комитет на наемателите.
— Очевидно измислен ли беше?
— Вижте — каза Политоу, — никога няма такъв комитет, преди Корвуц да купи сградата, както и през първите шест месеца след това. В момента, в който подаде документи за преобразуване, изведнъж изникват избори, които никой не помни, и комитет от трима души, всичките наематели, нанесли се след като Корвуц е купил сградата.
— Брайт и още двама — казах аз.
— Далечна братовчедка на Корвуц и синът на водопроводчика, който поддържа сградите на Корвуц в Ню Джърси.
Той извади сгънат лист, същия размер като бележника на Майло.
— Спомних си имената.
— Оценявам го.
— Хей — рече той, — като ми се обади заместник-шефът, какво ми остава? — По устните му бавно плъзна усмивка. — Дори и да ми е баджанак.
На листа беше старателно напечатано:
Членове на наемателския комитет на Петстотин и осемнайсета западна и Трийсет и пета улица
1. Дейл Брайт
2. Соня Глушевич
3. Лино Меркурио
— Корвуц е познавал другите двама, преди да купи сградата — казах аз. — Някаква информация за предишно познанство с Брайт?
— Не. Ето как стоят нещата, докторе. Дори комитетът да е подставен, няма правни последици. Наемодателят не е задължен да има комитет и — точка. А и никой от наемателите не се интересуваше. Освен семейство Сафран. Те заговориха за корупция.