— Как изглеждаше?
— Едър тип, набит, плешив.
— Гладко избръснат ли?
— Гола глава, без коса, точка.
Извадих копието от шофьорската книжка на Ансел Брайт от Калифорния.
Здравото око на Политоу се присви.
— Палто можеш да си направиш от тая козина… може и да е същият човек, но не мога да се закълна.
— Може би там е работата — рекох аз.
— Маскарад ли?
— Гей ли беше?
— Не беше педераст. Вашият човек такъв ли е?
— Някои хора казват, че е.
— Някои хора… да не би да твърдите, че и за това се преструва?
Казах му за каубойския костюм, за стареца с карирания каскет, за евентуалния травеститски епизод и за откраднатите луксозни коли.
— Черни коли — рече той. — Може би са символ на смъртта.
Той побутна чинията си и се хвана за гърдите.
— Добре ли сте?
— Приседна ми. Ако този тип се окаже престъпник, той е бил в ръцете ми, а е извършил още поразии. Не е много приятна мисъл.
— Може и да се окаже чист — казах аз.
— Ако мислехте, че е чист, нямаше да сте тук. — Той разглежда снимката още известно време, след това ми я върна. — Не, не мога да кажа дали е той, или не. А и онзи Дейл Брайт, с когото разговарях, се държеше нормално. Абсолютно нищо нередно нямаше.
Допи виното си.
— Трябва да ви кажа, докторе, че разговорът с вас ме подсеща колко ми се иска да съм на езерото. Нека да ви доразкажа каквото знам и да тръгвам. Най-напред отидох в апартамента на Корвуц сутринта — това беше срещата, която ви споменах. Поприказвах си с портиера, който се оказа бивш полицай. Не си давайте труд с него, ако се разбере, че приказва за наемателите, с него е свършено. Каза ми, че Корвуц е кротък, не създава проблеми, женен е и има малко дете, дава хубави бакшиши по Коледа. Два пъти седмично вечеря сам, когато жена му излиза с приятелки, и за ваш късмет днес е една от тези вечери. Човек на навика, ходи на едно и също място, обича италианска кухня.
— „Ла Белла“ — казах аз. — В списъка ми е.
Политоу се усмихна.
— Кой е направил списъка, как мислите? Както и да е, Корвуц вечеря рано, вероятно ще е там в шест, шест и половина. Шансът да ви предложи да споделите порция паста не е голям, но пък ще се върнете в Ел Ей и ще кажете, че сте опитали.
— Има ли бодигардове?
— Това не ви е Тръмп или Маклоу. Този тип е дребна риба. Относително. Още живее в десетстаен апартамент в една кооперация отпреди войната до Сентръл парк, купен преди години.
— С какво се занимава сега?
— С нищо. Събира пари от наеми.
— Пенсионирал се е? Как така?
— Може би по желание, а може и да му се е наложило.
— Какво имате предвид?
— За да си играч в града в момента, ти трябва солидна подплънка. С девет нули, не с шест.
— Ясно — рекох аз. — Как изглежда той?
— Съжалявам, нямам снимка — отговори той. — Не кара кола. Мога само да ви кажа, че преди осем години беше на петдесет и три. Дребен, с очила, червеникавокафява коса. Общо взето, един руски Уди Алън.
— Благодаря. Минах покрай сградата на Западна трийсет и пета улица. Пак е фабрика.
— Строго погледнато, това е склад, докторе. Въжетата се правят в Куинс и се складират на Трийсет и пета. И как така, след цялата тази галиматия, Корвуц не успява да си построи апартаментите? Чувам, че попаднал в някакъв финансов капан, успял да се измъкне, след това пазарът се срина, наложило му се да продаде куп имоти на загуба, включително и този. Всичко е въпрос на време, докторе. Пазарът отново полудя, скапани жилища в Лоуър Ийст Сайд започват да добиват вид, Хелс Китчън е пълен с юпита, има и ново име — Клинтън.
— Този бум не е стигнал до Западна трийсет и пета.
— Тия сгради струват цяло състояние — рече той. — В момента има смисъл да ги държиш индустриални, трябва им само малко време. Един ден на този остров ще останат само хората, дето се возят в лимузини.
Размахах списъка с членовете на комитета.
— Има ли проблем да се обадя на Глушевич и Меркурио?
— Не и от моя страна — отговори Политоу, — но ще имате проблем и с двамата. Меркурио е мъртъв, забърка се с една жена преди пет години, бившият й съпруг го преби до смърт и изхвърли тялото в Бронкс. Нищо общо с Корвуц, бившият и преди е пребивал гаджета, разбрах го само защото името на Лино излезе в списъка на жертвите. Момчето беше глупак и самохвалко, един от ония зализани с гел типове, на които им се иска да минават за гангстери. Мога да си представя как е ядосал някого много лошо. Него бих взел за заподозрян, виждам го как си въобразява, че може да си изкарва хляба с поръчкови убийства. Проблемът е, че има желязно алиби. На почивка в Аруба с приятелката си през седмицата, в която изчезват Сафранови.