— Отчаянието на купувача? — попитах аз.
— Може би е разбрал, че са страшно много пари, когато не можеш да изсвириш и една нота.
— В най-лошия случай ще ги продадеш на някой друг.
— Чудя се дали е схванал, че всяко любовно намерение ще остане неосъществено. Избягвах общите приказки.
— Ако е имал задни мисли и се откаже, имаш късмет.
— Определено — каза тя.
Тонът й не съответстваше на думите.
— Вложи много усилия в това и сега стана сложно — рекох аз.
— Може би само си въобразявам.
— Инстинктите ти са добри, Роб.
— Невинаги… май е по-добре да си прочистя главата, преди да включа банцига. До утре, любими.
Разказах на Майло за срещата си с Политоу.
— Баджанак на заместник-комисаря, а? И тъкмо този заместник се оказва бивш шофьор на Негово Светейшество.
— Сговорна дружина планина повдига — казах аз.
— И го прави. Значи Брайт не се е сторил гей на Политоу?
— Добави драматичните промени във външния вид, преструвката, че е вегетарианец, поведението тип „д-р Джекил и мистър Хайд“, описано от сестра му, и вече не можем да сме сигурни в нищо за него.
— Целият свят е сцена.
— Кървава сцена. Да видим какво ще ни каже Роланд Корвуц за него.
— Смяташ да попиташ Корвуц направо ли?
— Не ми ли даде затова адреса му и любимите му заведения?
— Да, ама тая сутрин се събудих с други идеи. Защо Корвуц въобще ще говори с тебе?
— Ако успея да задържа фокуса върху Дейл Брайт, а не върху него, може би ще си помисли, че самият той е манипулатор и може да изтърве нещо интересно.
— Ако е платил на Брайт да се отърве от Сафранови, ще те изрита или още по-лошо.
— Защо да сме песимисти, когато можем да сме фаталисти?
— Чел си дневника ми. Този тип може да се окаже голям проблем, амиго, и не виждам никаква полза да го изнервяме. Върни се в хотела, пусни монета в масажното легло и се наспи.
— О, благодаря ти, мамо.
— Сериозно ти говоря.
— Как вървят нещата у дома?
— Промяната на темата не променя реалността.
— Ще внимавам. Нещо ново?
— У дома всичко е горе-долу — рече той. — Защо да съм фаталист, когато съм безсилен? Къде смяташе да се видиш с Корвуц?
— Все още смятам. В „Ла Белла“.
— Италианският ресторант.
— Ъпър Ийст Сайд, това не са ти яки момчета, които пият еспресо в някое кафене.
— В най-добрия случай ще забуксуваш, Алекс. Защо мислиш, че Корвуц ще мигне първи?
— Нима на всеки не му се иска да е звезда понякога? — Вратът ми се напрегна. — Сетих се нещо. Ако Дейл иска да е Лорънс Оливие, може би именно това го е довело в Ню Йорк.
— Зовът на сцената — рече той.
— Сафранови са се били запътили на театър в нощта, в която са изчезнали. Някаква второкласна постановка в центъра. Ами ако Брайт ги е подмамил, предлагайки им маслинова клонка? „Имам представление, приготвил съм ви покани, за мен ще е чест, ако дойдете да ме гледате. След това ще пийнем по нещо и ще заровим томахавката за апартаментите.“
— И в същото време носи истинска томахавка… студено. Проблемът е, че пуснахме всяко търсене на Брайт, за което се сетихме, и името му не излиза в никаква постановка. Или където и да е другаде.
— Може да е било нещо временно или малко известно — казах аз. — Или да е използвал псевдоним. По пътя от хотела минах покрай главната библиотека. Може би е било карма. Имам време, преди да се пробвам с Корвуц. Да видим какво пише в старите вестници.
— Добра идея. Ако намериш нещо, зарежи господин Корвуц и се прибирай у дома.
— Сега вече се вманиачаваш — казах аз.
— Търкулнало се гърнето и си намерило похлупака.
Върнах се бързо на Пето авеню, проправяйки си път през следобедната блъсканица, и се изкачих по стълбите на библиотеката.
Читалнята за микрофилми беше оборудвана с дузина машини за четене, два пъти повече многоформатни четци и два апарата за микрофишове. Много старателни изследователи чакаха ред, включително един бездомник, който си проправи път напред, седна и започна да превърта ленти наслуки.
Намерих театралните рубрики за седмицата преди изчезването на Сафранови в „Ню Йорк Таймс“, „Вашингтон Поуст“, „Дейли Нюз“ и „Вилидж Войс“, изчаках да се освободи една машина и се захванах за работа.