— Никога ли не ви е искал нищо?
— Представете си.
— Даже и сваляне на наема?
— Е — рече Корвуц, — това беше по-рано.
— Каква отстъпка му направихте?
— Кой да помни… може би няколко хиляди общо.
— От добро сърце — отбелязах аз.
Корвуц се обърна към мене.
— Както казах, срещал съм се с него два пъти. Иска да помага, защо не? Накрая не помогна. Тъп комитет на наемателите.
— Не ви е помогнал с преобразуването на апартаментите?
Той се намръщи и забърза.
— Тази сграда ме прецака. Финансирах я с други имоти, по-добре да не бях инвестирал в тая гадост. Останах без пари, лихвите растат, банките не ти дават освен ако не те хванат за… страшна бюрокрация… сума време отива, за да свършиш нещо в тоя проклет град. Какво ви интересува това? Искате да знаете за Дейл Подлизуркото? Това е всичко. Точка.
— Как се нанесе под наем при вас? — попитах аз.
— Препоръка.
— От кого?
— Какво значение има?
Повървяхме, докато Джиджи не се захласна по ароматите, носещи се от едно кошче за боклук на ъгъла на Шейсет и девета.
— Хайде, давай — рече Корвуц, — куче.
— Кой ви препоръча Брайт? — попитах аз.
— Пак ли?
— Каква е тайната?
— Даже не ми трябваха нови наематели. Ако ще преобразуваш, не ти трябват изобщо. Брайт го препоръчаха като безпроблемен и си казах добре тогава. Това ми е проблемът. Добродушен съм.
Джиджи се отлепи от кошчето за боклук. Изминахме още половин пряка, преди да кажа:
— Кой го препоръча?
— Май ви е много важно, а?
— Соня Глушевич ли?
Корвуц облиза устни.
— Познавате ли Соня?
— Знам, че е ваша братовчедка и че е била в комитета заедно с Дейл.
— Братовчедка — повтори той, сякаш научаваше нова дума. — Вторият мъж на майка й е племенник на една от доведените ми сестри.
— Тя е познавала Дейл и го е препоръчала?
Неохотно кимване.
— Имала ли е връзка с него?
— Соня беше омъжена.
— Повтарям въпроса — казах аз.
— Не си пъхам носа в чуждите работи.
— Приемам това за „да“.
— Вижте — каза Корвуц, — Соня дойде при мене и ми каза, че един приятел има нужда от жилище. Казах й шест месеца, не повече.
— Това би било напълно достатъчно за Дейл Брайт.
— Какво искате да кажете?
— Той се мести — отвърнах аз.
— Браво на него.
— Следите му се губят, след като е напуснал вашата сграда. Имате ли идея къде може да е отишъл?
— Трябва ли да знам?
— Соня къде се е запознала с него?
— Това го знам — рече Корвуц. — На едно представление.
— Какво представление?
— Соня искаше да стане актриса. Тогава английският й беше ужасен, сега е малко по-добре. Една година след като дойдох от Беларус, говорех идеално. След две години говоря испански като пуерториканец, след пет години разговарям с китайците. Аста луего ин чан чун.
— Соня няма дарба за езици, така ли?
— Соня ли? — засмя се той. — Умът й не е като бръснач, както се казва.
— Но е смятала, че може да играе.
— Искаше да е голяма звезда.
— В театъра или в киното?
— Даже и сега — каза Корвуц — ходи на уроци в „Ню скуул“. Рисува, прави грънци, пепелници, свещници.
— Артистична натура.
— Като живееш с пари от развод, имаш време да ходиш на уроци.
— Богат бивш.
— Пластичен хирург. Направи й цици, хареса си произведението, ожени се за нея и можеше непрекъснато да си ги гледа.
— Как се казва?
— Кой да ти помни?
— Жени се за братовчедка ви и не помните?
— Евреин — рече той. — Ожениха се в Ангуила, не поканиха никого. Пет години, премести се в голяма къща в Лорънс, след това се разведе.
— Още ли получава издръжка?
— Добре си живее.
— Къде е кабинетът на този лекар?
— Пак във Файв Таунс.
— Къде точно?
— Може би в Лорънс, може би в Грейт Нек.
— Не помните как се казва?
— Еврейско име, нещо на „-виц“, може би Марковиц или Лейбовиц… не, не, Лефковиц. Боб Лефковиц. Играе тенис. — Изимитира широк удар.
— Значи Соня се е срещала с Дейл Брайт, докато е била омъжена за д-р Лефковиц?