— Ох, леле.
Върнах се на обяд. Той беше неоткриваем до четири следобед. Ходил пак при Гилбърт Шакоун на паркинга на „Престиж“ и успял да накара Шакоун да признае, че закъснял за работа, намерил веригата на мястото й, но катинарът липсвал, изтичал до една железария на „Канън“ и купил евтината версия, която бяхме видели.
— Мислиш ли, че има още нещо? — попитах аз.
— Някой да го е подкупил да остави отключено ли? Не смятам, предложи да мине на полиграф, повече се страхуваше да не загуби работата си, отколкото от обвинение в съучастничество.
— Както и да е станало, който и да е взел катинара, го е запазил.
— За спомен.
След като си тръгнал от Шакоун, участвал в конферентен разговор с властите в Тексас и с детективи от шестте града, в които Къз Джаксън твърдял, че е извършвал престъпления. Три задънени улици, една малко вероятна, две възможни.
Плюс Антоан Бевърли, голямата въпросителна.
Хората със смъртоносните инжекции в щата на самотната звезда очакваха развитие на положението. Офисът на шефа поиска от Майло напредък по Антоан, но нямаше никаква следа, по която да се тръгне, освен да се намерят приятелите от детинството на Антоан.
От двамата нямаше и помен.
— Цивилни коли от участъка в Холивуд обикалят около къщата на Уилсън Гуд през последните четирийсет и осем часа. Определено няма никого, а и в „Сейнт Ксавиер“ започват да се тревожат.
— Може да се е разболял сериозно и да е влязъл в болница.
— Проверихме и това. Нищо.
— Треньорът напуска игрището — рекох аз.
— Тъпа работа, а? Както казах, на глупака му трябваше само да сътрудничи. Да не вземе случаят с Антоан да се окаже някаква гадна детска история.
Мисълта за това ме умори. А можеше и да е от безсънието в подобната на килия хотелска стая, последвано от смазващ шестчасов полет.
Отпих голяма глътка кафе. Майло отвори едно пакетче подсладител, но не го използва.
— Гуд е бил връстник на Антоан. Смяташ ли, че петнайсетгодишно хлапе е способно на такова нещо?
— Те не са миелинирани.
— Не са какво?
— Миелин — казах аз. — Това е вещество, което покрива нервните клетки и играе роля в логическите разсъждения. Тийнейджърите го нямат в същото количество, колкото възрастните. Според някои това е основателна причина да не се екзекутират млади престъпници.
— На каква възраст става нормално?
— Различно при различните хора. При някои чак на средна възраст.
— За вредите от химията — рече той. — Само че тук не става дума за глупаво импулсивно убийство. Малолетните гангстерчета ги вършат непрекъснато. Ако Гуд е виновен за Антоан, имаме тийнейджър, достатъчно коварен да убие най-добрия си приятел, ловко да покрие всичко и да си живее като порядъчен гражданин. Носил е ковчега и си е изплакал малките очички.
— Да се възприемаш като морален човек и да живееш с такова зло, е страховито бреме, но хората го правят. Или пък Гуд е един от онези крайно функционални психопати, успял да избегне проблемите.
— А сега проблемите идват у тях — каза Майло — и той се разтреперва и изчезва.
— Или пък смъртта на Антоан не е била планирано престъпление. Няколко хлапета си играят и се случва нещо адски лошо. Гуд се паникьосва и скрива тялото на Антоан. Сега е ужасен.
— Хлапетата може да са били три. Другото приятелче на Антоан е наркоман и престъпник от кариерата. Може да е самонаказание.
— Гордън Бевърли каза, че Мезонет имал проблеми в семейството, бил свидетел на убийство на улицата. Може би няма възможностите на Гуд.
— Брадли се обрича на долен живот, Уилсън се сдобива с къща в хубав квартал. Може би тъкмо Гуд е хладнокръвният… по дяволите, може и да е имало умисъл. Семейство Гуд ни каза, че Антоан е продавал най-много абонаменти. Ами ако малките копелета са искали да му вземат печалбата, а той не се е давал?
— Обикновено при тези фирми децата предават формулярите и си получават парите по-късно.
— Добре, но надушвам, че между трите момчета се е случило нещо. Трябва да намеря господин Гуд и да започна да руша илюзиите му, но не мога да оставя Манкузи и Шонски. Като стана дума, Тони се е обадил вчера на Джийн Бароун, искал да разбере кога ще влезе в сила завещанието на мама.
— Какво му е казала?
— Каквото й поръчах: машината на правосъдието е бавна. Нашият затворил, без да се сбогува. Може натрупаното напрежение да го накара да извърши някоя глупост. Като например да се срещне с онзи, на когото се преструва Дейл Брайт.