Той грабна една бухтичка, захапа я здраво и посипа дъжд от трохи.
— Благодаря ти, че отиде дотам, Алекс. Вярваш ли на Корвуц, че не е поръчал Сафранови?
— Не е имал причина, сградата е щяла да бъде опразнена, със съгласието на Сафранови или без него.
— Тогава какъв е бил мотивът на Брайт?
— Забавно е да убиваш, когато можеш да го оформиш като алтруизъм. Соня Глушевич каза, че Брайт бил най-услужливият човек, когото е срещала.
— Мъжът — жена — рече той. — Вярваш ли го?
— Така мисля.
— Способен, но не иска много често — рече той. — Обаче не е гей.
— Този човек се изплъзва от класификациите.
Той довърши бухтичката и си взе още една.
— Лудува в рокли, добър е в гримирането. Няма сведения да е живял във Вашингтон, Мериленд или Вирджиния. Същата работа с военната служба в Германия.
— Каква изненада — казах аз.
— Преоткрий себе си. Забавлението на новото хилядолетие. Защо просто не се кандидатира и не ни спести главоболията.
— Политиката няма да свърши работа — рекох аз. — Той наистина обича да помага на хората.
Той се разсмя толкова силно, че трохите заподскачаха по корема му.
— Дейл и Тони може да са се запознали на някое травеститско събиране — казах аз. — Тони се оплаква от проблеми с парите, как майка му живее в хубава къща в Уестууд, докато той е принуден да се премести в някаква дупка, защото тя е спряла кранчето. Дейл решава да оправи работата. Може би Тони няма идея какво е направил, но след като научава подробностите — убиец в костюм — започва да подозира нещо.
— Карираният каскет — рече Майло. — Спомена, че баща му е носил същия. Ако това е една от малките шеги на Дейл, как е разбрал за модните навици на Тони старши?
— Тони дрънка, а Дейл е добър слушател. Ако Тони знае, че в някаква степен е отговорен за това, че Дейл е заклал майка му, това обяснява емоциите, които видяхме.
— Повръща. Но не предава Дейл от страх да не бъде обвинен в съучастничество.
— Интересно е, че Дейл действа, без да се притеснява, че Тони ще го предаде. Разбира психиката на Тони.
— Или чака да му дойде времето.
— Тони да е в опасност? Допускам, че е възможно. Във всеки случай, ако наблюдението скоро не даде резултат, мисля да подходя директно към него.
Той се зае с втората бухтичка.
— Наистина ли мислиш, че това е зъл алтруизъм и Дейл не взима пари за ударите си?
— Ако сме прави за убийствата в Охо Негро, той е убил сестра си и Вики Тран и е забогатял. Но ако парите са единствената причина да елиминира Лионора, можеше просто да си седи в гората и да я очисти с пушка. Вместо това облича костюм, показва се, краде кола и извършва нечувана жестокост. За мен това означава, че има психосексуален мотив. А това съвпада с казаното от Лионора на Мейвис Уембли за Дейл — скрита жестокост в детството.
— Измъчва животни и става доброволец в приют. Всичко с ирония, нали?
— Ирония и театър — казах аз. — Помисли си какво е необходимо за убийството на Кат Шонски: да открадне биеща на очи кола, да причака жертвата си, после да я отвлече, може би насила. След това да върне колата на място, където със сигурност ще бъде намерена, и да остави кървава следа на седалката. Оставя и шала, така че да бъде видян веднага, ако се разрови гробът на Кат.
— Този гроб определено е щял да бъде разровен — рече той. — Разрешението за басейна на сестрите току-що е излязло.
— Интересно дали Дейл е знаел?
Веждите му се извиха.
— Познат на сестрите… чудя се дали са се върнали от екскурзията.
Той махна на сервитьорката и й връчи няколко банкноти.
— Това е прекалено много, лейтенант.
— Хващаш ме в момент на слабост, Мариса.
— Наистина, лейте…
Той сложи голямата си ръка върху нейните.
— Заведи децата на кино.
— Толкова сте мил.
Тя заситни да го целуне по бузата, като едва не пропусна.
— Случайни жестове на доброта — отбелязах аз.
— Така сме двамата с Дейл.
Двайсет и шеста глава
Той изсипа бележките в подноса с непрочетените записки и започна да търси в досието на Кат Шонски имената на сестрите, притежаващи имота с гроба.