Выбрать главу

Чичо Джордж погледна ръката си. Младият индианец се сети за станалото и се усмихна.

— Ще ти сложа кислородна вода, Джордж — успокои го бащата на Ник. Той се наведе над индианката, която лежеше спокойно, със затворени очи. Беше силно пребледняла. Не знаеше какво е станало с бебето, въобще не съзнаваше какво става около нея.

— Утре ще дойда пак — каза бащата на Ник и се изправи. — Към обяд ще пристигне сестрата от Сент Игнейс и ще донесе всичко, което ни е необходимо.

Той се чувствуваше възбуден и приказлив като играч в съблекалнята след ръгби мач.

— Заслужава да се публикува в медицинския вестник, Джордж. Кесарев срез с джобно ножче, а шева — с девет фута въдичарско влакно.

Чичо Джордж се бе облегнал на стената и гледаше ръката си.

— Добре, признаваме те за светило — каза той.

— Да видим какво става е щастливия баща. Мъжът обикновено понася най-тежко тези малки семейни събития. Трябва да призная, че този се държа доста спокойно.

Той отметна одеялото от главата на индианеца. Напипа нещо мокро. Стъпи на края на долния нар, вдигна лампата и погледна. Индианецът лежеше с лице към стената. Гърлото му беше прерязано от едното ухо до другото. Там, където нарът бе хлътнал под тежестта на тялото му, се беше събрала локва кръв. Главата му лежеше върху лявата ръка. Отвореният бръснач се търкаляше върху завивките с острието нагоре.

— Джордж, изведи Ник навън!

Това беше излишно. От вратата на кухнята Ник бе видял добре как на горния нар баща му, с лампа в ръка, обърна главата на индианеца.

Връщаха се към езерото по дърварския път. Разсъмваше се.

— Голяма грешка направих, че те взех, Ники. — От повишеното настроение на баща му след операцията не беше останала и следа. — Станах причина да видиш нещо ужасно.

— Всички ли жени се измъчват така, когато раждат? — запита Ник.

— Не, случаят беше съвсем изключителен.

— А той защо се самоуби, татко?

— Не знам, Ник. Не е могъл да го понесе, предполагам.

— Мъжете често ли се самоубиват, татко?

— Не, Ник. Не много често.

— А жените?

— Почти никога.

— Никога ли?

— Случва се. Но рядко.

— Татко?

— Да.

— Къде отиде чичо Джордж?

— Ще се върне, не бой се.

— Трудно ли се умира, татко?

— Не. Мисля, че съвсем не е трудно. Зависи.

Седяха отново в лодката. Ник на кърмата, баща му — на веслата. Слънцето изгряваше над хълмовете. Една риба подскочи и по водната повърхност се разнесоха кръгове. Беше костур. Ник натопи ръката си. В хладното утро водата му се стори топла.

В този ранен час, на езерото, седнал на кърмата зад баща си, той се чувствуваше напълно сигурен, че никога няма да умре.

Информация за текста

© 1925 Ърнест Хемингуей

© 1982 Димитри Иванов, превод от английски

Ernest Hemingway

Indian Camp, 1925

Редакция: Mummu, 2008

Издание:

Ърнест Хемингуей. Старецът и морето. Повест и разкази

Издателство „Отечество“, София, 1982 г.

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/8849]

Последна редакция: 2008-08-17 17:00:00