Юнг се оригна шумно, пъхна пръсти под яката, за да я разхлаби, и прокара длани по бузите си — беше сигурен, че вече са почервенели от шампанското. Престори се на не особено заинтригуван, но не можеше да пропусне евентуалната възможност да насочи разговора към Хитлер.
— Ами… не съм сигурен, че на дамата ще й хареса — отвърна той, като погледна към жената. — Сигурно вече е отегчена до смърт от нашия разговор.
— Честно казано, въпросната дама не е никаква дама. — Баронът й се ухили мръснишки и отново се обърна към Юнг. — Освен това си има свое собствено купе. Моля ви, доставете ми това удоволствие.
Дамата в синьо стана от масата.
— До нови срещи, хер Юнг — рече тя и му протегна ръка.
На Юнг му се стори, че забелязва облекчение в изражението й. И да… нещо като тънка разбираща усмивка.
Тя се обърна към Щрайхер с неприкрит сарказъм.
— Наслаждавай се, докато можеш, скъпи.
Баронът изсумтя и й махна да си върви. Юнг дочу тихото шумолене на роклята й зад себе си, докато жената напускаше вагон-ресторанта.
6.
В купето на барона Юнг вече започваше да губи надежда, че ще успее да вникне в изкривеното съзнание на Хитлер, протежето на Щрайхер. Започна да се отегчава и промени темата.
— Направих доста подробно проучване за силата на „Врил“.
Изумен, баронът се ококори и се наведе напред, поставил месестите си ръце на коленете си.
— Шегувате се, докторе. Моля ви, не ме измъчвайте.
Юнг потупа джоба си.
— Ще го споделя с вас, но трябва да бъде честно. Информация срещу информация.
— Какво предлагате… всъщност?
Юнг извади червен бележник от джоба си и прелисти страниците.
— Подобно на повечето търсачи на истината, аз също водя записки за пътуванията и преживелиците си.
Баронът подпря брадичка на юмрука си.
— Магически дневник ли имате предвид?
Юнг кимна и се разсмя.
— О, само да можеше Зигмунд да чуе разговора ни. — Плесна се по бедрото и намигна. — Именно, можете да го наричате точно така. Но първо ми кажете какво съм пропуснал в труда си.
— Това ще изпълни ли моята част от сделката?
— Определено не. Но като начало — във вагон-ресторанта ме прилъгахте да вляза в леговището ви с обещанието да разкриете грешките ми.
Баронът разпери ръце.
— Добре тогава. Пропускате върховната мощ, върховната сила, която движи вселената. Силата на човешката воля. Насочена по подходящ начин, тя е в състояние да промени света.
— За добро или лошо — меко добави Юнг.
— Добро и лошо? — презрително рече баронът. — Стига, докторе. Кой казва кое е едното, а кое — другото? Важното е да намериш скритите си заложби, истинската си воля и да действаш според нея.
— Целта оправдава средствата, независимо от цената?
Баронът се подсмихна насмешливо.
— Няма да споря за морал с вас. Би било напразно губене на време.
Юнг се приведе напред, готов да дръпне въдицата.
— Силата на „Врил“ може да бъде обуздана и насочена. Мисля, скъпи ми бароне, че говорим за едно и също нещо. Науката върви с големи крачки напред, познанията ни растат стремително. Нека просто да кажем, че зад енергията на алхимията наистина е либидото. Алхимията обаче се занимава и с физика и химия. Боя се, че много скоро ще бъдат разкрити дори тайните на огромната мощ на атома. В сънищата си видях черно слънце да хвърля своята дълга мрачна сянка върху Европа. Димящи купчини, бълващи задушлива воня, купища обезобразени тела, зли и отвращаващи деяния, твърде противни, за да се споменават. И ослепително ярък проблясък, поглъщащ цял град. Боя се, че можете несъзнателно да отприщите един луд, едно чудовище, изгубило ума си от силата на „Врил“. — Въздъхна дълбоко.
Щрайхер седеше мълчаливо и попиваше всяка дума.
— Какво ще си помислите, ако ви кажа, че науката е отворила и нов път за изучаването на нещо, наречено генетика? — продължи Юнг. — Имах видения за еволюционна мутация, от която се появява нов вид човек.
Млъкна и погледна Щрайхер в очите.
— Какво ще си помислите, ако ви кажа, че идват „Врил“-я?
Нарочно използва термина. Сигурен бе, че Щрайхер е запознат с него. „Врил“-я, Децата на слънцето, първоизточникът на новата раса господари.
Щрайхер се усмихна мазно.
— Расовата чистота ще даде началото на ново поколение.