— Винаги съм имала високо мнение за теб — протегнах се аз и установих с изненада, че съм се схванала и усещам изтръпвания по тялото. Беше странно как тези сънища можеха да изглеждат толкова реалистични и истински, с физически усещания. — Колко дълго сме тук?
— Не зная. Още не се е съмнало. — Той не изглеждаше разтревожен. Сега на какво искаш да играем?
— Не бива да играем на нищо — отвърнах и се изправих. — Минаха часове. Аз спя, но не и ти. Не можеш да останеш буден цяла нощ.
— Аз съм вампир, Сейдж. Създание на мрака, не помниш ли?
— Да, но си на дневно разписание — напомних му строго.
Той не се трогна.
— Утре имам само един час. Ще се справя.
— Ами духа? — Закрачих неспокойно, когато се сетих за други, още по-сериозни последици. Навярно си използвал много от магията му. Това не е добре за теб.
— Ще рискувам. — Едно неизречено „заради теб“ увисна в края на изречението.
Върнах се до масата и застанах пред стола му.
— Трябва да бъдеш внимателен. С всичко това и преследването на Вероника… Внезапно се почувствах зле. Не бях се и замислила, когато го помолих да ми помогне. Бях забравила за рисковете. — След като я спрем, ще трябва известно време да престанеш да използваш магията на духа.
— Не се тревожи — ухили се той. — След като се отървем от онази кучка, ще празнувам толкова яко, че с дни няма да изтрезнея.
— Уф! Не е най-здравословният начин да го направиш. Някога обмислял ли си идеята да взимаш антидепресанти? — Знаех, че помагаха на някои от владеещите духа, като блокираха магията.
Усмивката му се стопи.
— Няма да се докосна до онези неща. Лиса ги пиеше и ги мразеше. Изолирането й от магията на духа едва не я подлуди.
Скръстих ръце и се облегнах на масата.
— Да, но използването й също ще те подлуди.
— Без лекции тази нощ, Сейдж. Това помрачава победата ми на „Монополи“.
Той говореше прекалено нехайно и лекомислено за нещо толкова сериозно, но аз го познавах достатъчно добре, за да зная кога няма да отстъпи.
— Добре. Нека тогава тази нощ ти да останеш победителят. Изпрати ме обратно и поспи малко.
— Сигурна ли си, че ще бъдеш добре? — Загрижеността му беше трогателна.
Не мисля, че някой някога се е тревожил толкова много за мен. Е, може би госпожа Теруилиджър.
— Навярно вещицата се е отказала за тази нощ. — Наистина не знаех, но не можех да му позволя да продължи да напряга силите си. Мисълта, че Вероника може отново да ме достигне ме ужасяваше… но мисълта, че Ейдриън се излагаше на опасност, като че ли ме плашеше повече. Той бе рискувал толкова много заради мен. Как можех да му се отплатя? — Можеш отново да ме навестиш утре вечер.
Лицето на Ейдриън засия, сякаш се бях съгласила да изляза на среща с него.
— Тогава се договорихме.
И изведнъж балната зала изчезна. Аз се върнах към спокойния си сън и едва чух думите му:
— Сладки сънища, Сейдж.
Глава 17
Въпреки че плановете ни за магията се провалиха, госпожа Теруилиджър ме помоли да отида в кабинета й преди началото на сутрешните часове, за да обсъдим стратегията и бъдещите задачи. Имах достатъчно време да отскоча до столовата за закуска. Заварих там Джил, Еди и Анджелина да седят заедно. Имах чувството, че отдавна не сме се събирали цялата група за едно нормално общуване и затова се зарадвах на този миг на приятелство. Беше като тихо пристанище след бурята, която напоследък представляваше животът ми.
Джил се усмихваше на нещо, което явно Еди не намираше за толкова забавно.
— На мен не ми е казал нищо — рече той.
— Разбира се, че няма — засмя се Джил. — Чувства се прекалено засрамен.
Седнах и оставих подноса.
— Кой е прекалено засрамен? — Предположих, че този, за когото говореха, е Ейдриън, макар че ми беше трудно да си го представя засрамен от нещо.
— Мика — отвърна Джил. — Отново го навих да бъде модел за нашия кръжок по шев и кройка. А той убедил и Хуан и Травис да се присъединят.
— И как успя? — поинтересувах се аз.
Джил първоначално се бе замесила с Лия чрез училищния кръжок по шев и кройка. Тогава с Мика бяха гаджета и тя го беше убедила да демонстрира едни много лошо ушити дрехи. Той се бе съгласил, защото беше влюбен в нея, макар че не бях сигурна доколко му е било приятно.
Джил се наведе напред и очите й заблестяха развълнувано.