— Клеър го подмами! Беше голям майтап! Но не зная как той е успял да прилъже Хуан и Травис. Може би му дължат услуга.
— А може би имат някакви скрити мотиви — обади се Еди.
Тонът му ме изненада, докато не си припомних лекцията му за развитието на последните социални и светски събития в „Амбъруд“. Това ли беше? Клеър бе новото гадже на Мика. Хуан и Травис бяха негови приятели, които харесваха Джил. А това никак не се нравеше на Еди. Очевидно дампирът не бе запазил мнението си само за себе си, защото Джил завъртя очи.
— Ще престанеш ли да се тревожиш за това? — попита. Продължаваше да се усмихва, но в гласа й се прокрадна леко раздразнение. — Те са добри момчета. А аз няма да направя нищо глупаво. Не е нужно да ми изнасяш лекция за хората и мороите. Знам си урока.
Нефритените й очи се стрелнаха към мен, а усмивката й малко помръкна. Огледа ме изучаващо за няколко продължително обезпокояващи мига, а аз се запитах за какво си мисли. Дали все още се надяваше на романтична развръзка между Ейдриън и мен? Дали се чудеше защо двамата продължавахме да се озоваваме в интимни ситуации? Аз самата бих искала да го зная. Най-после тя откъсна очи от мен и веселото й настроение се завърна.
— Просто съм загрижен за теб — настоя Еди.
— Ти се погрижи за убийците. С тези момчета аз мога да се справя сама. Не съм дете и освен това те са единствените мъжки модели, които някога сме имали. Това е супер. Ако успеем да осигурим още няколко, кръжокът ще може да представи пълна мъжка модна линия.
Дампирът все още изглеждаше твърде сериозен за подобна дискусия.
— Може би Еди ще се съгласи да се изяви — подхвърлих аз. — Обзалагам се, че стойката му на пазител ще изглежда страхотно на модния подиум.
Той се изчерви, което, трябва да призная, беше много чаровно. Дори и Джил да се бе подразнила от предишната му прекалена загриженост, вече не личеше. От замечтаното й изражение човек би си помислил, че изчервяването на Еди е най-изумителното нещо, което някога бе виждала. Мисля, че той бе твърде погълнат от идеята как пристъпва наперено по модната пътека, за да забележи.
Анджелина не обелваше нито дума. Погледнах я, очаквайки да подметне нещо забавно за бъдещата кариера на модел, очертаваща се пред гаджето й. Ала за моя изненада тя изобщо не обръщаше внимание на разговора. Пред нея бе отворен учебник по геометрия и тя ожесточено се опитваше да чертае някакви окръжности на ръка. Мъчно ми беше да я гледам как се мъчи, но след забележката на Кристин за вероятността Анджелина да намушка някого с компас, все пак май беше по-добре да се упражнява без пергел.
— Ти какво мислиш, Анджелина? — попитах я, за да проверя доколко е задълбочена в заниманието си. — Смяташ ли, че от Еди ще излезе добър модел?
— Ъ? — Тя дори не вдигна глава. — О, да. Трябва да позволиш на Джил да пробва някои дрехи на теб.
Сега Джил се изчерви. А лицето на Еди доби по-тъмно морав оттенък.
Тъкмо когато вече си мислех, че тази сцена не може да стане по-сюрреалистична, до масата спря Трей. Побутна стола на Анджелина с крак.
— Хей, Маккормик. — Кимна към милиметровата хартия. — Време е да проверя окръжностите ти.
Вместо да му отвърне с нещо хапливо, тя тутакси вдигна глава, а лицето й се озари от широка усмивка.
— Цяла сутрин ги упражнявам — избъбри. — Мисля, че са доста добри.
— И на мен ми се струват добри — потвърди Трей.
На мен ми се струваха най-калпавите окръжности, които някога бях виждала, но предположих, че Трей иска да я окуражи. Бях удивена от сериозното й отношение към тази оценка по математика. Струваше ми се, че я слагаше над всичко, дори над личния си живот. Припряно събра нещата си, за да последва наставника си в библиотеката. Еди изглеждаше разочарован, но не можеше да протестира, за да не издаде истината за отношенията му с Анджелина. Трей знаеше, че те не са истински роднини, но връзката помежду им все още се пазеше в тайна.
Осъзнах, че вече е време за срещата ми с госпожа Теруилиджър. Доядох набързо банана си и казах на Еди и Джил, че ще се видим по-късно. Не се наемах да предположа дали ще продължат да обсъждат мъжките модели, или любовния живот на Джил.
Появих се точно на минутата за срещата, но класната стая на госпожа Теруилиджър бе заключена и тъмна. Предположих, че дори в кризисни ситуации тя все пак има право понякога да закъснява, затова се настаних на пода в коридора и се зачетох в следващия урок по английски.