Толкова много се унесох, че не разбрах колко време е минало, докато не чух да бие първият звънец и видях, че коридорите са пълни с ученици. Вдигнах глава точно в същото време, когато същата учителка, която бе замествала госпожа Теруилиджър и преди, вървеше забързано към вратата с връзка ключове в ръка. Изправих се.
— Госпожа Теруилиджър ще отсъства ли днес? — попитах. Да не е болна?
— Не ми казаха за причините — отвърна рязко заместничката. — Само ме помолиха да дойда. Надявам се този път да е оставила разпределение на задачите.
Доколкото познавах наставницата си, имах чувството, че това ще бъде поредният ден за „самоподготовка“. Затътрих се в класната стая след заместничката, усещайки как стомахът ми се свива от притеснение.
Следващият час беше истинско мъчение. Едва чух учителката, която ни каза да се заемем с домашното. Постоянно проверявах мобилния си телефон, надявайки се да получа есемес от госпожа Теруилиджър. Нямах този късмет.
Влизах от час в час, но бях толкова разсеяна, че почти не обръщах внимание на уроците. Дори останах шокирана от себе си, когато в часа по английски за малко да сбъркам Хенри IV с Хенри VI, докато отговарях на въпрос от есето. Слава богу, че се усетих навреме, преди да документирам срамната грешка върху листа.
Когато в края на деня се върнах в кабинета на преподавателката ми за факултативния час по история, очаквах заместничката й отново да ме освободи по-рано. Вместо това заварих там самата госпожа Теруилиджър да прелиства някакви книжа на бюрото си.
— Върнали сте се! — възкликнах. — Помислих, че нещо ви се е случило.
— Не на мен — отвърна тя. Лицето й беше бледо и изнурено. — Но някой друг не е имал такъв късмет.
— Не! Не и отново. — Отпуснах се на един стол и всички страхове, които бях сдържала през деня, ме връхлетяха. — Надявах се, че сме защитили онези момичета.
Госпожа Теруилиджър седеше срещу мен.
— Не е било някое от тях. Миналата нощ Вероника е нападнала една от моите посестрими в сборището. Алана.
Отне ми няколко минути, докато осъзная чутото.
— Вашето сборище… искате да кажете, че става дума за пълноправна вещица?
— Да.
— Някоя като вас?
Изражението й правеше думите излишни.
— Да.
Зави ми се свят.
— Но вие казахте, че тя преследва само млади момичета.
— Обикновено е така. По този начин може да се сдобие с младостта и красотата ведно със силата. — Госпожа Теруилиджър не приличаше на жена, която трябваше да се тревожи, че някой скоро ще й открадне младостта. Умората и стресът си бяха взели своя дан и я правеха да изглежда по-възрастна за годините си. — И така, някои магьосници, които правят тази магия, са загрижени единствено за силата, а не се стремят да се подмладят. Макар че това никога не е важало за Вероника. Тя е суетна. Винаги се е стремяла към лекомислени и повърхностни облаги — както и към по-лесни жертви. Много по-трудно би могла да се справи с някоя като моята посестрима от сборището и затова поведението й е много изненадващо.
— Това означава, че и вие бихте могли да сте мишената — изтъкнах аз. — През цялото време твърдяхте, че сте в безопасност, но сега всичко е различно.
Госпожа Теруилиджър поклати глава и в очите й се мярна сурова решителност.
— Не. Може би е сторила това, за да ме заблуди, да ме накара да си помисля, че някой друг стои зад тези магии. Или може би, за да ме накара да реша, че не се интересува от теб. Каквато и да е причината, няма да ме набележи за своя мишена.
Възхищавах се на наставницата си, задето има толкова добро мнение за сестра си, но аз не можех да споделя увереността й, че тази сестринска привързаност ще надделее над зловещия й ламтеж за младост и сила.
— Не искам да ви обидя, госпожо, но съществува ли и най-малката възможност да грешите относно вероятността да ви преследва? Вие казахте, че тя напада само млади и неопитни жени с магьоснически способности, но очевидно в случая това не е вярно. Вече прави неща, които не сте очаквали.
Госпожа Теруилиджър не бе склонна да отстъпи.
— Вероника може да върши всякакви ужасии, но няма да се изправи срещу мен, освен ако не е принудена. — Подаде ми нова книга за магии и малка торбичка с шнур. — Това, че е нападнала по-възрастна вещица, не означава, че ти си вън от опасност. Отбелязала съм някои страници, които искам да прочетеш. Там са описани магии, които смятам, че ще се окажат много полезни. Набавих ти някои съставки и ще можеш сама да осъществиш останалата част от заклинанието — само се постарай да е на някое по-уединено място. Междувременно, трябва да направя и втория ти амулет. Напоследък ми се струпа толкова много работа.