Той се наведе към мен.
— Предполагам, че двамата се грижим един за друг.
Преплетохме погледи и се усмихнахме, но в това нямаше нищо чувствено. Никакви номера, нито хитрини от страна на Ейдриън, за да се приближи до мен. А от моя страна нямаше никакъв страх. Просто бяхме двама души, които бяха искрено загрижени един за друг. Това ми напомни за онова, което първоначално ни привлече взаимно — преди всичките романтични усложнения. Ние бяхме свързани. Противно на всякаква логика, двамата се разбирахме и — както той каза — се грижехме един за друг. Никога не съм имала подобна връзка с някого и бях изненадана колко ценна беше тя за мен.
— Е, тогава, предполагам, че не е зле да се захващам за работа. — Сведох поглед към книгата. — Нямах възможност да погледна какво иска госпожа Теруилиджър да направя. Не ми прилича на наръчник по магическа самозащита.
— Може би се издигаш от кълбовидни мълнии към светкавици — предположи Ейдриън. — Обзалагам се, че ще прилича доста на хвърлянето на шурикен. Освен ако, ами… не изпепеляваш хора.
Открих мястото, отбелязано от госпожа Теруилиджър, и прочетох заглавието: „Призоваване на калистан“.
— Какво означава „калистан“? — попита Ейдриън.
Присвих очи и се втренчих в думата, за да съм сигурна, че разчитам правилно сложните заврънкулки.
— Не зная. Наподобява гръцката дума за „красив“, но не съвсем. Подзаглавието на магията е: „За защита и предупреждение“.
Може би е някаква защитна стена като тази, която има Джаки — предположи той. — Но по-лесна за създаване.
— Може би — съгласих се. Нямах нищо против малко неуязвимост.
Отворих торбичката, която ми бе дала наставницата ми. Вътре намерих смола от драконова кръв, малка бутилка с масло с екстракт от гардения, хвойнови клонки с шишарки, наподобяващи плодове със сферична форма, и лъскав опушен кварцов кристал, набразден със златни жилки. Макар че тя бе доставила съставките, указанията за магията изискваха аз да ги използвам и отмеря по особен начин, което имаше смисъл. Както обикновено, работата на заклинателя даваше сила на магията. Ейдриън седна и зачете над рамото ми.
— Тук всъщност не пише какво точно ще стане, когато направиш това заклинание — изтъкна.
— Да… не съм особено въодушевена относно тази част. — Предполагаше се, че заклинателят знае какво върши. Ако това беше някакъв вид магическа защита, тогава може би щитът щеше да се материализира край мен, както при госпожа Теруилиджър. — Е, няма смисъл да губим време. Много скоро ще разберем.
Ейдриън се изкиска, докато ме наблюдаваше как отивам към едно голо парче земя.
— Само аз ли съм изумен, че ти се каниш да направиш магия на „сляпо“?
— Не — уверих го. — Не си единственият.
Трябваше да откъсна шишарките една по една, да ги подредя в малък кръг, и да изговарям: „Огън и дим“ всеки път, когато поставя шишарка върху земята. Когато свърших, намазах всяка шишарка с капка от маслото и изрекох: „Дишай и живей“. Вътре в кръга запалих малък огън от смолата и поставих отгоре опушения кристал. Сетне отстъпих назад и зачетох отново заклинанието, като се стараех да наизустя думите и жестовете. След като се уверих, че мога да изрека безгрешно текста, подадох книгата на Ейдриън и го стрелнах с надежда.
— Пожелай ми късмет!
— Ти сама твориш късмета си — отвърна той.
Едва се сдържах да не завъртя очи и се обърнах към кръга. Произнесох сложното гръцко заклинание, като сочех към четирите основни посоки на света, докато говорех, съгласно инструкциите в книгата. Беше смайващо колко бързо магията се надигна в мен, изпълвайки ме с онази блажена сила. Промълвих последните думи, сочейки към кръга от хвойнови шишарки, който бях очертала. Усетих как магията се излива от мен към кристала. След това зачаках нещо да се случи.
Не последва нищо. Погледнах към Ейдриън, надявайки се, че е забелязал нещо, което ми бе убягнало. Той сви рамене.
— Може би не си я направила както трябва.
— Получи се — настоях. — Усетих магията.
— Може би просто не можеш да я видиш. С риск да си навлека гнева ти, трябва да ти кажа колко невероятно изглеждаше, докато се занимаваше с това. Толкова грациозна и… — Очите му се разшириха. — Хм… Сейдж? Онзи камък пуши.
Насочих отново поглед към кръга.