— Това е просто смолата, която…
Думите ми замряха. Той беше прав. Пушекът излизаше от кварца. Наблюдавах запленена и тогава кварцът започна бавно да се топи. Ала вместо да изчезне, образувайки малка локва, течността започна да образува нова, различна форма, която много скоро се втвърди в нещо странно и неочаквано: кристален дракон.
Беше малък, побираше се в длан и беше лъскав също като тъмнокафявия кристал. Драконът приличаше повече на извитите митически животни, характерни за китайската култура, отколкото на огнедишащите крилати влечуги от европейските митове и легенди. Всеки детайл бе старателно изваян — от завъртулките в гривата до люспите по кожата. Беше зашеметяващо творение.
И освен това се движеше.
Изпищях и отскочих назад, а сетне хукнах към Ейдриън. Той ме прегърна и притисна закрилнически, макар да беше съвсем ясно, че е не по-малко уплашен. Драконът отвори кристалните си клепачи и се взря в двама ни с малките си златисти очи. Издаде тихо врякане и се запъти към нас, като малките му нокти дращеха по скалите.
— Какво, по дяволите, е това? — пожела да узнае Ейдриън.
— Да не мислиш наистина, че аз зная?
— Ти го измъдри! Направи нещо!
Отворих уста да го попитам къде се дяна уверението му, че се грижи за мен, но той имаше право. Аз бях призовала това нещо. Без значение как се движехме или отстъпвахме, драконът продължаваше да ни следва, като същевременно надаваше тихи, пищящи звуци, наподобяващи дращене на нокти върху черна училищна дъска. Затърсих пипнешком мобилния си телефон и се опитах да се свържа с госпожа Теруилиджър, но тук нямаше покритие. Метнах се към одеялото, сграбчих книгата с магиите и се върнах забързано при Ейдриън. Отгърнах на азбучния указател, търсейки „калистан“. Намерих две подточки: калистан — призоваване и калистан — прогонване. Всеки би си помислил, че двете заклинания би трябвало да са близо едно до друго в книгата, но се оказаха разделени с доста страници. Прелистих до калистан — прогонване и открих сбитите и точни инструкции: „След като вашият калистан бъде добре нахранен и си отпочине, можете да го призовавате и прогонвате по желание в продължение на една година и един ден.“ Следваше кратко заклинание.
Погледнах към Ейдриън.
— Тук пише, че трябва да го нахраним.
— Това ще го накара ли да млъкне? — попита той. Ръката му отново ме обгърна.
— Честно, нямам никаква представа.
— Може би ще успеем да му избягаме.
Инстинктите, натрупани в мен през годините на обучението ми като алхимик за укриването на свръхестествения свят, надигнаха глава.
— Не можем просто да го зарежем на произвола, за да го намери някой турист! Трябва да му осигурим някаква храна.
Не че знаех каква да е тази храна. Надявах се, че менюто му не включваше хора и вампири.
Ейдриън доби решително изражение. Проявявайки потресаваща храброст и саможертва, той се хвърли към кошницата за пикник и напъха дракона вътре. Затръшна капака и писукането стана по-приглушено, но не спря.
— Леле — пророних благоговейно. — Колко мъжкарско и смело.
Той метна разтревожен поглед към кошницата.
— Само се надявам това нещо да не диша огън. Поне за момента е затворено и обезвредено. А сега, какво ще правим?
— Сега ще го нахраним — оповестих решението си. — Ще го заведем в „Пайове и разни други“.
Не знаех дали драконите ядат пай, но това беше най-близкият източник на храна, с който разполагахме. Освен това, бях напълно сигурна, че докато стигнем дотам, все ще успея да се свържа по мобилния с госпожа Теруилиджър. Така че Ейдриън ни подкара към рая на пайовете, докато аз държах страхливо шумната кошница. Той влезе вътре, а аз останах в колата и се опитах да се обадя на наставницата си. Попаднах на гласова поща и не си дадох труд да си губя времето с предисловия. Защо тази жена напоследък никога не се намираше близо до телефона си?
— Обадете ми се веднага — просъсках през стиснати зъби. Пищенето на дракона здраво бе опънало нервите ми.
Ейдриън се върна след около десет минути, понесъл две кесии. Вторачих се смаяно в тях, когато той влезе в колата.
— Да не си изкупил цялото заведение?
— Не знаех какъв пай предпочита — защити се той.
Съдържанието на двете кесии се състоеше от шест парчета пай, грижливо опаковани, със залепени етикети.
— Аз също нямам представа — въздъхнах.
Ейдриън се разрови в кесиите и измъкна едно парче пай с кокосов крем.