— Ако бях дракон, това щеше да е изборът ми.
Не оспорих твърдението му, защото нямаше какъв логичен аргумент да му противопоставя. Той отвори кутията на пая и ме погледна очаквателно. Аз преглътнах, отворих капака на кошницата и се помолих драконът да не излезе и да не забие нокти в лицето ми. Ейдриън сръчно пъхна пая в кошницата. Треперещи от нерви, двамата се наведохме напред и вперихме погледи в кошницата.
Отначало изглеждаше, че драконът наистина ще се изкатери нагоре и ще ни погне. После забеляза пая. Малкото кристално създание подуши парчето, обикаля го няколко минути и накрая започна да гризе сладкиша с малките си остри зъби. А най-хубавото беше, че пищенето престана. Ние наблюдавахме с почуда как унищожава голямото парче пай с кокосов крем. Сетне, без никакво предупреждение, се претърколи по гръб и захърка. Двамата седяхме там като омагьосани. Най-после се осмелихме да се спогледаме.
— Предполагам, че си отгатнал вкуса му — отбелязах.
— Мислиш ли, че сега ще можеш да го прогониш? — попита той. — Дали е достатъчно нахранен и отпочинал?
Извадих книгата с магиите и прочетох два пъти заклинанието.
— Време е да разберем.
Изрекох думите. От тялото на дракона се издигна пушек. Той започна да блещука и след няколко мига двамата се взирахме в застинало парче опушен кварц. В нов изблик на смелост, Ейдриън го взе, но го задържа колкото е възможно по-надалеч от себе си, докато го разглеждаше. Звънът на телефона стресна и двама ни и той изпусна кристала в кошницата. Погледнах към дисплея и видях името на госпожа Теруилиджър.
Вие ме накарахте да призова дракон! — възкликнах.
— Определено не съм — отвърна тя. — Калистанът е вид демон.
Смръзнах се.
— Демон.
— Е — поправи се тя, — малък и обикновено е мил и с добър нрав. — Аз останах мълчалива известно време. — Сидни? Там ли си още?
— Накарахте ме да призова демон — пророних сковано. — Знаете какво е отношението ми към дяволските създания и свръхестественото. Толкова много време ме убеждавахте, че магията, която правим, е в името на доброто, за да му помогнем в битката със злото, а въпреки това ме накарахте да призова адско изчадие.
— Адско изчадие? — изсумтя преподавателката ми презрително. — Едва ли. Ти не знаеш нищо за демоните. Казах ти, че е мил и добър, нали? Калистаните могат да бъдат много полезни. Те ще те предупредят, ако наблизо има черна магия и дори ще се опитат да те защитят, ако те нападнат — не че могат да причинят много щети.
Не й се вързах.
Ако са толкова полезни, защо вие си нямате един?
— О, добре. Аз съм на ниво, на което мога сама да усетя черната магия. Освен това — ако извиниш грубия ми език — калистаните са истинска напаст. Когато са гладни, издават най-дразнещия звук на света. За моите нужди котките са много по-подходящи.
— Да, вече изпитах на свой гръб дразнещия шум. Нахраних го с малко пай и отново го превърнах в камък.
— Ето, виждаш ли? — От дни не я бях чувала да звучи толкова щастливо. — Погледни какъв напредък си постигнала днес. Без значение какво ще излезе от тази бъркотия, в която се озовахме, съм по-убедена от всякога, че съм направила правилен избор, повеждайки те по пътя на магията.
Имах на главата си твърде много проблеми, за да оценя подобаващо комплимента.
— Е, какво ще правя сега?
— Демонът ще изчезне сам след година и един ден. Дотогава можеш да го призоваваш винаги, когато се нуждаеш от него. Може да се опиташ да го обучиш. И разбира се, трябва да го храниш. Каквото и да решиш да правиш, създанието ще бъде лоялно към теб. То се привързва към първата персона, която види, и ще изпитва нужда да прекарва известно време с теб… Сидни? Там ли си?
Отново бях онемяла.
— Първата персона, която види? — успях да попитам с усилие. — А не заклинателя?
— Е, обикновено това е едно и също.
Погледнах към Ейдриън, който дояждаше парчето от пая с боровинки, докато слушаше напрегнато моя разговор.
— Какво ще стане, ако е видял двама души, щом е отворил очи? Ейдриън беше с мен, когато го призовах.
Сега тя замлъкна за миг.
— О? Хм… ами, вероятно трябваше да ти кажа някои неща, преди да направиш магията.
Това би трябвало да се признае за най-голямото омаловажаване на столетието.
— Толкова много неща трябваше да ми кажете, преди да се заема с магията! Какво означава, че този дракон — демон, или каквото и да е там — видя мен и Ейдриън? Сега свързан ли е и с двамата?