— Погледни го по този начин — рече госпожа Теруилиджър след кратък размисъл. — Калистанът възприема вас двамата като свои родители.
Глава 18
Със сигурност не бях очаквала да се върна от днешната експедиция като съвместен попечител на миниатюрен дракон. Отказвах да го наричам демон. И както се оказа, Ейдриън вече се прояви като недотам отдаден и грижовен „баща“.
— Можеш да го вземеш засега — заяви ми, когато се върнахме в „Амбъруд“. — Аз ще го посещавам през уикендите.
— Ти нямаш никаква работа. Освен това, остават само още няколко дни до уикенда — запротестирах. — А и не знаеш дали е „той“.
— Е, не мисля, че той би имал нещо против, а и нямам намерение да разследвам, за да науча истината. Ейдриън сложи кварца в кошницата и затвори капака, преди да ми я подаде. — Нали знаеш, че не си длъжна да го призоваваш пак.
Взех кошницата и отворих вратата на колата.
— Зная. Но някак си ми е мъчно да го оставя като камък. — Госпожа Теруилиджър ми бе казала, че ще е по-здравословно, ако от време на време го призовавам.
— Виждаш ли? Майчинският ти инстинкт вече сработи. Ти си родена майка, Сейдж. — Ейдриън се ухили и ми подаде кесията с парчетата пай. Задържа малко и за себе си. — Виж се само. Дори не е нужно да разваляш татуировката. Мислила ли си преди месец, че ще станеш майка на новороден дракон?
— Не зная. — Но той имаше право. Навярно щях да побягна с писъци заради него колкото се може по-далеч в пустинята. Или щях да се опитам да го прогоня. — Засега ще го взема, но по някое време и ти трябва да поемеш отговорността си. Госпожа Теруилиджър каза, че калистанът трябва да прекарва известно време и с двама ни. Хм…
— Хм, какво?
Поклатих глава.
— Просто мисля в перспектива. Чудех се какво ще правя с него, ако отида в Мексико.
Ейдриън ме изгледа озадачено.
— Какво за Мексико?
Осъзнах, че досега не беше ставало дума пред него за пътуването ми до Мексико. Ейдриън знаеше само за мисията на Маркъс и първоначалното разваляне на татуировката, без подпечатването. Не го бях пазила съзнателно в тайна, ала внезапно се почувствах неудобно да разкажа на Ейдриън за това.
— О! Ами… Маркъс каза, че след като извърша този бунтарски акт, можем да разрушим хармонията между елементите и да се освободя от контрола на татуировката. Но за да се заздрави истински магията и да е сигурно, че татуировката не може да бъде възстановена, трябва да наложа друга отгоре й — както е направил той. Нарича се подпечатване. Но се изисква специална съставка, която се намира трудно. Маркъс е направил неговото подпечатване в Мексико и смята да заведе част от своите последователи там, за да си направят и те.
— Разбирам. — Усмивката на Ейдриън бе изчезнала. — И така. Ще се присъединиш ли към тях?
Свих рамене.
— Не зная. Маркъс иска да го направя.
— Сигурен съм, че го иска.
Подминах тона му.
— Мислих за това… но е голяма стъпка. Не само заради татуировката. Ако го направя, няма връщане назад. Ще скъсам завинаги с алхимиците.
— И с нас — додаде той. — Освен ако наистина помагаш на Джил, единствено защото са ти наредили.
— Знаеш, че вече не е само това. — Тонът му отново не ми хареса. — Знаеш, че ме е грижа за нея и… и за вас, останалите.
Лицето му бе добило каменно и непроницаемо изражение.
— При все това смяташ да избягаш с един тип, когото едва познаваш.
— Не е така! Няма да избягаме заедно. Аз ще се върна! И заминаваме заради конкретна причина.
— Плажове и маргарити?
За няколко минути изгубих дар слово. Думите му бяха толкова близко до онази шега на Маркъс. Нима всички свързваха Мексико само с това?
— Разбирам как стоят нещата — изрекох остро. — Ти ме подкрепяш, когато става дума да разваля татуировката и да мисля самостоятелно — но това е добре, само ако те устройва, нали? Също както обещанието ти „да ме обичаш отдалеч“ важи само когато нямаш възможност да се нахвърлиш отгоре ми и ръцете ти да са навсякъде. И устните ти. И… разни други работи.
Ейдриън рядко побесняваше и не бих могла да кажа, че в момента е ядосан. Но определено беше раздразнен.
— Ти сериозно ли си затънала в такова самоотрицание, Сидни? Като че ли наистина си вярваш, когато твърдиш, че не чувстваш нищо? Особено след това, което се случи помежду ни?